lovech - Algoritam

Добре. Държеше се глупаво. Въпреки това известно време поседя съвсем неподвижно, като дишаше тихо през устата, нащрек, ослушваше се напрегнато.

Нищо не се чуваше. Определено се държеше глупаво.

Затвори очи и се облегна назад. Остана да лежи още няколко минути.

Чу тихо щракване от долния етаж.

Дъхът му спря. Изправи се и се ослуша.

Минаха няколко секунди. Нищо.

Стара къща е. Подът пука, пантите скърцат. Колко пъти си бил буден в два сутринта и си се ослушвал? Просто къщата звучи така през нощта.

Изпусна дълга въздишка. Боже, наистина беше изнервен. В такъв случай трябваше да остане във ваната цяла нощ.

Чу нов шум. Тихо стържене, триене на гумена изолираща лента по метален праг. Входната врата .

Изведнъж сърцето му заби толкова силно, че чу как ударите отекват в ушите му. За малко да извика: Кой е? — но успя да се въздържи. Кой мислиш, че е тук? — помисли си той, борейки се със страха си.

Крадец. Нямаше друго обяснение. Ако извикаше, можеше да го уплаши. Но ако не го уплашеше…

Без да мисли, се хвана с трепереща ръка за ръба на ваната и безшумно се измъкна от нея. Водата се стичаше по тялото му на пода и Алекс изведнъж замръзна от студ. Трескаво се зачуди какво да използва като оръжие. Ножовете бяха в кухнята. Стиковете за голф в гаража.

Тук, по дяволите! Нещо тук.

Сърцето му биеше като военен барабан. Помъчи се да успокои дишането си.

Имаше разни препарати за почистване в шкафчето под мивката. Не знаеше какви точно, чистачката ги използваше. Но сигурно имаше нещо. Само ако можеше да не вдига шум…

Чу отново звука от гума върху метал. Входната врата. Този път се затваряше.

Алекс затвори бавно вратата на банята и тихо я заключи. Още докато го правеше, разбра, че няма смисъл. Беше просто обикновено резе, можеше да го отвориш с всичко. Но не му пукаше. Искаше някаква преграда, каквато ѝ да е. Не посмя да светне лампата — щеше да се види под вратата и вероятно отстрани, по краищата.

Коленичи пред шкафчето и го отвори. Вътре беше тъмно. Опипа наоколо, ръцете му трепереха. Тоалетна хартия. Сапун. Пластмасово шише.

Извади го и го завъртя, за да види етикета. Препарат за почистване на тоалетни чинии.

Остави го настрани, мислеше. Хайде, хайде…

Още една бутилка. Някакъв прах за търкане.

Пресегна се отново, ръцете му трепереха толкова зверски, че се страхуваше да не събори нещо и да се издаде.

Препарат против плесен. Това значеше белина, нали? Опита се да прочете етикета, но не можа да различи малките букви в тъмното. Разви пръскалката и подуши. Веднага дръпна глава назад и едвам сподави кашлицата си. Миришеше на чиста белина.

Стана и се огледа в какво да я налее. Нищо. Нямаше дори чаша. В тази баня използваше само ваната.

Нещо просветна в процепа на вратата. Лъч от фенерче прорязваше мрака. Разбра, че затварянето на вратата беше глупост. Така се издаваше къде е.

Усети, че се парализира. Не можеше да мисли.

Моля те. Моля те, хайде…

Отново коленичи и опипа вътрешността на шкафа. Четка за търкане. Още тоалетна хартия…

Пръстите му докоснаха нещо студено и твърдо. Извади го. Чаша, голяма керамична чаша за кафе. Чистачката явно я беше прибрала вътре, част от работните ѝ инструменти, сигурно плакнеше ваната или кой знае.

Дръжката на вратата се завъртя.

Боже, о, божичко…

Дръпна се назад, целият трепереше, но някак си успя да налее повечето от препарата против плесен в чашата. Остави празното шише колкото се може по-тихо и се хвана за стената, която разделяше банята от тоалетната, за да е по-стабилен. Вдигна чашата в дясната си ръка на нивото на кръста си и стисна зъби, за да не тракат.

Мина една секунда. Десет. Още десет.

Може би си е отишъл. Може би е разбрал, че има човек у дома…

Ключалката изщрака. Вратата се отвори с трясък и се удари в стената. Тъмна фигура влезе вътре. Алекс видя фенерче, може би и пистолет и после светлината се насочи право към очите му и го заслепи. С див вик той плисна съдържанието на чашата към главата на фигурата. Течността прелетя през лъча на фенерчето. Мъжът извика и залитна. Алекс се понесе напред, удари го с рамо и го повали по гръб на земята. Прескочи го и се спусна надолу по стълбите, взе шестте стъпала с един скок. Грабна ключовете си от масичката във фоайето, отвори със замах входната врата и се спусна по покритата с камъни пътека към алеята, където беше паркирана колата му — бос, гол и целият вир-вода. Някак си успя да запази самообладание и да натисне копчето на дистанционното пътьом. Буквално се хвърли в колата, затръшна вратата след себе си и я заключи. Толкова силно трепереше, че се наложи да пъхне ключа в запалването с две ръце. Натисна съединителя и завъртя ключа. Моторът изрева. Алекс включи на задна и използва и последния грам здрав разум, който му беше останал, да си наложи да излезе бавно. Успя да изкара колата от алеята, включи на първа и се сети да превключи чак когато вдигна шейсет в края на улицата и двигателят забуча толкова силно, сякаш всеки момент щеше да изскочи през капака на колата.