lovech - Algoritam

Алекс спа на пресекулки няколко часа в хотела. Когато се събуди, яркото слънце в района на Залива огряваше белите чаршафи през прозорците. Наплиска си лицето и си спомни за снощи. Снощи беше уплашен и объркан. Беше си помислил, че е крадец. Но сега си даде сметка, че му убягва нещо очебийно.

Изобретателят убит, връзката на Алекс в патентното бюро мъртъв и някой влиза с взлом в дома му в рамките на — колко — трийсет и шест часа? Не трябва да си привърженик на конспирациите, за да вярваш, че няма случайни съвпадения.

Каква беше онази игра в списание «Хайлайтс», която толкова обичаше като малък? «Какво е общото между нещата»? Същото беше и сега. На пръв поглед картинките бяха съвсем различни, но ако човек се вгледаше отблизо, ако се замислеше малко, осъзнаваше, че всичките имат прав ъгъл или започват с буквата А, или нещо подобно.

Общото между Алекс, Хилзой и Ханк беше «Обсидиан». Дори и да беше случайно, съвпадението беше явно. Въпросът беше защо? Какво толкова имаше в «Обсидиан», че някой би тръгнал да убива заради него?

Не, нямаше смисъл. Компаниите, които искаха да се сдобият с обещаваща технология или да неутрализират заплашваща ги, го правеха с пари. Беше лесно и легално. По дяволите, Хилзой можеше да бъде купен за по-малко от седемцифрена сума. Това беше нищо за играчите в сферата на компютърната сигурност.

Но как изобщо бяха разбрали за технологията? Кандидатстването за патент беше тайно.

Явно отнякъде беше изтекла информация. Кой знае на кого беше казал Хилзой? Кой знае кой я беше видял в патентното бюро? Пък и Алекс не беше единственият в «Съливан, Грийнуолд», който знаеше за нея. Първо беше Озбърн и после, разбира се, Сара.

Каза си, че това вероятно е абсурд, но по-добре да си сигурен, отколкото да съжаляваш. Обади се на мобилния на детектив Гамес от визитката му. Каза му за взлома. Каза му, че знае колко налудничаво звучи, но… Ами ако Ханк не е умрял от инфаркт? Откъде можеха да бъдат сигурни? Хем изобретателят, хем проверяващият — изглеждаше нещо повече от съвпадение, нали? За негова изненада Гамес не го сметна за луд. Каза, че ще провери и ще му се обади отново.

Алекс отиде на работа. Най-напред се обади на ключаря. И без това щеше да е доста трудно да спи в къщата след случилото се. Ако я превърнеше в крепост, можеше да се окаже малко по-лесно. После се обади в оръжейния магазин. Явно можеше да купи пистолет, но трябваше да чака десет дни да бъде проверен, преди да си го вземе. Гадост, винаги беше смятал, че проверките на личните данни са хубаво нещо. Но на него му трябваше веднага.

Гамес му се обади отново.

— Говорих с колегите от Арлингтън. Вече са направили аутопсия на Шифман. По желание на семейството — Шифман бил млад и здрав и близките му се опасявали да не би да е имал някакво вродено заболяване, което да засегне и други членове от фамилията.

— И какво е показала аутопсията?

— Не е окончателна. Смятат, че може да е нещо, наречено синдромът на Бругада.

— Какво е това?

— Генетично заболяване, което причинява внезапна смърт на иначе здрави мъже, повечето около трийсетте, често пъти докато спят. Не е добре изучено.

Алекс си помисли, че звучи като нещо измислено, за да не се налага докторите да казват на опечалените: Съжаляваме, нямаме никаква представа .

— Знаете ли… има ли вероятност да намерят някакво категорично обяснение?

— Правят генетични изследвания и проучват историята на семейните заболявания. Но ако питате мен, никой никога няма да разбере. Понякога хората просто си отиват без обяснение. Случва се.

— Значи според вас е било просто… инфаркт?

— Говорих с лейтенанта от отдел «Убийства» в Арлингтън. Претърсили са апартамента на Шифман, рутинна проверка при подобна смърт. Няма следи от взлом. Нито следи от борба. И по тялото няма никакви следи. Ако е било убийство, иска ми се да разбера как е било извършено.

— Значи според вас моето е параноя?

— Не, не мисля така. Със сигурност съвпадението е голямо.

— Не знам какво да правя.

— Освен взлома забелязахте ли нещо необичайно? Някой да се мотае близо до колата ви на служебния паркинг, някой да ви следи, докато шофирате, някой да стои пред дома ви, когато тръгвате за работа?

— Не, нищо.

— Е, имате телефона ми. Бъдете нащрек и ако нещо ви се стори подозрително, обадете ми се.

— Благодаря.

— Няма за какво.

Алекс затвори и погледна към телефона. Фактът, че Гамес бе толкова сигурен, че Ханк е починал от инфаркт, го изнерви допълнително. Защото истината беше, че всъщност нищо не знаят.