lovech - Algoritam

— И е затворил вратата на излизане? — попита Алекс.

— Разбира се — отвърна Тибалди. — Ще се удивите какви щури неща правят престъпниците. Вероятно си е помислил, че ако затвори вратата, никой няма да забележи, че е бил вътре.

Алекс не беше убеден. Ако мъжът се бе изнесъл с такава скорост, че да не види портфейла, минавайки точно покрай него, от какъв зор ще губи време да затваря вратата?

— Защо ще влиза, ако знае, че има някого вкъщи? — попита Алекс.

— Откъде да знае, че сте си у дома? — попита Тибалди.

— Колата ми беше отпред на алеята.

Тибалди кимна.

— Забелязах, че имате няколко вестника в края на пътеката. Крадецът мисли: «Този човек не си е у дома — взел е такси до летището». Или нещо от сорта. Важното е, че според него вестниците са по-важни от колата. Поставете се на негово място. Гледат за подобни неща. Вестници отпред, писма в пощенската кутия, пакети пред входната врата.

— Защо му е да отваря резето на банята тогава? Явно вече е бил разбрал, че има някого вкъщи.

Тибалди присви рамене.

— Вече е влязъл. Вече е взел решение, извършил престъпление. Някои щураци предпочитат да рискуват двойно, отколкото да се оттеглят. Трябва да признаете, че във всички престъпления съществува и елемент на случайност. Затова и любителите на конспирации обичат убийството на Кенеди и Единайсети септември толкова много. Никога не можеш да събереш всички нишки и да ги навържеш както трябва. Винаги има нещо, което не изглежда логично.

Рандъл попита:

— Успяхте ли да го огледате добре? Можете ли да го опишете, да го разпознаете?

Алекс опита да си представи какво беше видял.

— Беше тъмно… Аз… — Какво беше видял? Изведнъж вече не беше сигурен в нищо. Почувства се изтощен и безполезен.

— Черен? Бял?

Алекс поклати глава.

— Не знам.

— Е, поне сте го уплашили — отвърна Тибалди. — Хубав ход, с белината. И нищо не ви е откраднал.

Алекс го погледна.

— Значи според вас обирът е бил чиста случайност?

Рандъл не отговори и Алекс разбра, че ченгето преценява доколко може да се вярва на думите му. След дълга пауза той кимна и рече:

— Щом не е имал пистолет и вие нямате врагове, изглежда е точно така. Мисля, че някой лош човек е оглеждал квартала, видял е вестниците, огледал е отблизо, забелязал е, че вратата има само една ключалка, няма дори резе, а ключалката изглежда на колко, на четирийсет години, прав ли съм?

— Да — отвърна Алекс, — сигурно на толкова.

— Гледайте — рече Рандъл. Излезе и затвори вратата зад себе си. Алекс чу стържене от другата страна, после щракане и вратата се отвори.

— По дяволите! Как го направихте?

Рандъл подаде на Алекс тънко парче пластмаса, твърдо, но гъвкаво, около два на пет сантиметра.

— Пъхате го между вратата и касата, бутате назад езика, влизате по-бързо, отколкото с ключ. Сложете си втора болтова брава. Накарайте да ви усилят касата и рамките. Затруднете престъпниците.

На Алекс не му хареса укорът в думите му, но човекът беше прав.

Разтърка лицето си с ръка. Беше хем превъзбуден, хем адски уморен.

— Много ви благодаря, че дойдохте посред нощ… или май стана сутрин вече — рече той.

— Няма проблем, сър — отвърна Рандъл. — Радваме се, че сте добре.

Алекс остави всички лампи светнати, след като си тръгнаха. Знаеше, че е абсурдно, но не можеше да спре да мисли: Ами ако се върне?

Стига бе. Крадец да се върне в същата къща, в която са го изненадали и от която е избягал по-рано през нощта? Полицията можеше още да е тук, откъде да знае.

Глупости.

Начинът, по който Рандъл беше отворил вратата обаче… невероятно. Не беше чудно, че му се размина тази вечер; чудното бе, че никой досега не се беше опитал да го обере.

Не че крадецът щеше да се върне обратно. Но ако го направеше, Алекс нямаше как да го спре. Вратата все едно не беше заключена, а той нямаше пистолет.

Спомни си звука, който вратата беше издала, когато крадешком я бяха открехнали, колко уплашен и беззащитен се бе почувствал във ваната.

Майната му! Щеше да отседне в «Четири сезона» в Пало Алто. Достатъчно често ходеше на делови обеди в ресторанта им «Куестро». Можеше и да преспи една вечер. Останеше ли тук, щеше да лежи буден до сутринта и всяко скърцане щеше да му се счува като стъпки, всеки шум от климатика да изглежда като отваряне на входната врата.

Взе си един чифт дрехи и дълго и съсредоточено гледа през предния прозорец, преди да посмее да излезе навън.

12.

Спешно