lovech - Algoritam

След малко баща му се появи на вратата. Запали лампата и с тих заповеднически тон, с какъвто Алекс никога досега не го беше чувал да говори, нареди:

— Алекс, облечи се. Трябва да отидем в болницата.

Алекс поклати неразбиращо глава. Болницата? Кой беше болен?

— Татко…

— Веднага! — заповяда баща му.

Натовариха се в колата на баща му, майка му — на седалката до шофьора, Алекс, объркан и уплашен — отзад, и гумите изсвириха, когато излязоха на заден от алеята. В мига, в който се озоваха на улицата, баща му завъртя волана, удари спирачки и Алекс полетя напред. Още не беше успял да си сложи колана. После баща му даде газ до дупка и той отхвръкна отново назад. Закопча предпазния колан с треперещи ръце чак когато колата зави рязко в края на улицата и Алекс за малко не се удари във вратата.

Баща му продължи да кара като луд, а майка му, която никога не спестяваше критиките към шофирането му, особено когато го смяташе за опасно, не каза нито дума. Алекс изведнъж почувства, че му се пишка. Беше толкова уплашен и изхвърчаха толкова набързо, че дори не се беше усетил.

— Кейти е — рече баща му, сякаш се сети за пръв път, че Алекс дори не знае какво, по дяволите, се е случило. Намали на червено, извърна глава да види има ли коли и после излетя. — Катастрофирала е.

Алекс усети как очите му се пълнят със сълзи, но успя да ги преглътне. Чу как гласът на майка му отеква в главата му и изведнъж разбра, че думите й ще кънтят завинаги в него.

О, не! Моля те, Господи, не!

— Не разбирам — обади се майка му и Алекс я чу, че плаче. — Къде е Бен? Мислех, че ще му кажеш да…

— Казах му — прекъсна я баща му. — Той трябваше да докара Кейти у дома. Изрично му го казах.

Алекс се помъчи да разбере за какво става дума. По-рано същия ден цялото семейство се беше върнало от двудневния калифорнийски щатски шампион по борба в Бейкърсфийлд, където брат му беше спечелил титлата в категория до осемдесет килограма. Бен беше в еуфория — толкова щастлив, че дори изненадващо прегърна Алекс пред всички на трибуните. Вечерта бе организиран купон в негова чест. Беше за второкурсници и третокурсници, така че Бен и Кейти щяха да ходят. Никой не му каза нищо повече. Никога не му казваха.

— Може Уоли да е карал — обади се тихо Алекс, опитвайки се да помогне. Уоли Фаркуър беше гаджето на Кейти. Беше последна година и караше лъскав черен мустанг. Никога не беше показвал с нещо, че изобщо подозира за съществуването на Алекс, и той не го харесваше много. Имаше чувството, че и родителите му не са особено възхитени от него.

Настъпи продължително мълчание и Алекс се почуди дали не беше казал нещо лошо. След малко баща му се обади, гласът му беше непривично суров:

— Уоли е карал.

Никой не продума през останалата част от пътя. Сякаш фактът, че Уоли е шофирал, решаваше нещо; нещо едновременно ужасно и вечно.

Алекс искаше да разбере повече, но го беше страх да пита. Кейти беше катастрофирала… но щеше да се оправи, нали? И защо Бен не я е докарал? Родителите му казаха, че е трябвало да го направи. Не знаеше откъде, но имаше силното усещане, че брат му е направил нещо лошо и че каквото и да е то, ако той не го беше сторил, нищо подобно нямаше да се случи.

Но може би това не се случваше. Може би все още си спеше у дома. Може би болката в мехура му, щурото шофиране на баща му, думите на майка му, този гаден обрат в живота им беше просто един кошмар.

Баща му спря рязко пред спешното отделение на Медицинския център в Станфорд и изгаси двигателя. Родителите му изскочиха, затръшнаха вратите след себе си и Алекс разбра, че няма да идат на паркинга, щяха да оставят колата отпред. Откъде можеше да знае? Никой нищо не му беше казал, почувства се изоставен.

Слезе от колата. Нощта беше студена и тиха и видя как дъхът му излиза на пара, забеляза как се вие нагоре под натриевите лампи пред входа. Фасадата на болницата сякаш светеше в мрака, а ъглите на сградата оставаха невидими. Усещането му, че това може да е сън, се засили.

Затича се вътре и спря до родителите си. Баща му говореше с една чернокожа жена през стъклото, сестра или служителка на рецепцията. Кейти Тревън , казваше той. Ние сме родителите ѝ. Къде е тя?

Жената погледна първо някакви бланки, после бащата на Алекс.

— В операционната е, сър.

Операционна. Главата на Алекс се изпълни с образи на доктори с маски и окървавени престилки, нажежени до бяло светлини в помещението, табли с лъскави метални инструменти и мисълта за Кейти в центъра на всичко това там, точно сега…