lovech - Kadeto tegne mrak

Магнъс се озова в задния двор. Напред и вдясно от него имаше други дворове. Той свърна надясно и се прехвърли през двуметровата ограда. В този момент се чу нов изстрел.

Но Магнъс не искаше да бяга от този мъж.

Искаше да го хване.

Един прожектор неочаквано се облещи в лицето на Магнъс и го заслепи. Явно беше в задния двор на по-заможна къща. Магнъс се огледа за възможно скривалище.

Преди фотоклетката да го засече, Магнъс забеляза, че прожекторът е на около метър навътре от оградата със съседния двор. Затича се право натам, стигна до оградата и клекна в плътната сянка. Нападателят не можеше да го види там срещу светлината на прожектора.

Мъжът прескочи оградата, приклекна и се заслуша. Тишина.

Магнъс дишаше тежко. Преглътна и се опита да се успокои, за да не го чуе нападателят.

Мъжът стоеше напълно неподвижно и се взираше в тъмнината. Магнъс осъзна, че е допуснал грешка. Мъжът не беше чул стъпки от тичащ човек.

Той знаеше, че Магнъс е в двора.

Магнъс смяташе да изчака мъжа да изтича покрай него и да му се хвърли в гръб. Но този план нямаше да успее.

За момент мъжът погледна право към Магнъс. Магнъс стоеше неподвижно и се молеше теорията му за светлината да се окаже вярна. И такава се оказа.

Мъжът внимателно провери един храст. После втори. След това спря и се заслуша.

Прожекторът имаше сензор за движение. Без движение нямаше и светлина. Отново стана тъмно.

Магнъс знаеше, че разполага с една-две секунди, преди очите на качулатия да привикнат към тъмнината. Знаеше също и че ако се затича право към него, мъжът ще стреля по слух и вероятно ще го улучи. Затова Магнъс тръгна напред, а после рязко зави вляво като играч на американски футбол, пробиващ през защитата.

Мъжът стреля отново. Огненият език на пистолета за миг освети лицето му. Той се извъртя надясно и насочи оръжието право над главата на Магнъс.

Магнъс се приведе и се хвърли в краката на качулатия. Чу се още един изстрел, пак неточен, и мъжът падна на земята.

Магнъс се вкопчи в ръката, държаща пистолета. Хвана дулото и го извъртя нагоре и към нападателя. Прозвуча нов изстрел и звън на счупено стъкло. Магнъс чу и как пръстът, заклещен в гарда на спусъка, се счупи и мъжът изкрещя. Качулатият посегна със свободната си ръка към очите на Магнъс. Магнъс се претърколи, издърпа му пистолета и се изправи на колене.

Заби дулото на пистолета в лицето на мъжа.

Толкова му се искаше да дръпне спусъка. Но знаеше, че това само ще доведе до нови проблеми.

— Ставай! — извика той на английски. — Ставай или ще ти пръсна тиквата!

Двамата бавно се изправиха на крака. Не откъсваха очи един от друг; дишаха учестено.

— Горе ръцете! Ела тук!

Магнъс чу гласове от къщата.

— Извикайте полиция! — кресна той на исландски.

Избута мъжа покрай къщата до улицата и го притисна към ламаринената стена. Сега обаче имаше проблем. Магнъс искаше да провери как е Арни, но не можеше да остави убиеца без надзор.

Отново се зачуди дали да не му пръсне мозъка. Идеята го изкуши.

Но не беше добра.

— Обърни се! — каза той и когато мъжът се обърна към него, Магнъс прехвърли пистолета в лявата си ръка и закова едно дясно кроше в брадичката на качулатия.

Ръката на Магнъс изтръпна от болка, но нападателят се строполи в несвяст на земята.

Магнъс коленичи до Арни. Беше още жив. Клепачите му потрепваха и дишаше на пресекулки. На гърдите му зееше рана, всичко беше в кръв. Но не се чуваше ужасяващото хриптене, характерно за пробит бял дроб.

— Няма страшно, Арни. Ще се оправиш. Дръж се, приятелче! Не е толкова зле.

Устните на Арни се раздвижиха.

— Не говори — каза му Магнъс. — Сега ще дойде линейката.

Някой бе извикал полицията и сирените вече се чуваха все по-близо.

Но устните на Арни продължиха да се движат.

— Магнус, чуй ме — прошепна той на английски.

Магнъс приближи глава до лицето на Арни, но не успя съвсем да разбере какво се опитва да каже. Чу само последната дума: „алиби“.

— Недей сега да мислиш за работа, Арни! Първо ще оздравееш. Нали си Терминатор?

Арни поклати глава и отново се опита да проговори. Но не успя. Очите се затвориха, устните застинаха.

Глава 31

Магнъс скочи в патрулната кола, която предвождаше линейката към болницата с включени сирени. Стигнаха за по-малко от пет минути. Медиците, които бутаха количката, оставиха Магнъс да чака пред една двойна врата. Последното, което той видя, бяха краката на партньора му върху ръба на количката, засилена към операционната.