lovech - Kadeto tegne mrak

Заведоха го в малка чакалня, където той започна нервно да крачи напред-назад, без да обръща внимание на гърмящия телевизор. Наоколо се лутаха униформени полицаи.

Една жена попита Магнъс кой е най-близкият роднина на Арни. Магнъс написа адреса на Катрин. След това ѝ се обади.

— А, здрасти, Магнус. Арни намери ли те? — попита тя на английски.

— Намери ме, да.

По тона му Катрин разбра, че нещо не е наред.

— Какво става?

— Обаждам се от болницата. Простреляха Арни.

— Е как ще го прострелят? Че това е Исландия!

— Е да, но се случи. Раниха го в гърдите.

— Той как е?

— Не е добре. Но поне е жив. Още не знам колко е сериозно. Сега го оперират.

— Ти имаш ли нещо общо с това?

— Да, имам — каза Магнъс.

След като затвори, Магнъс се замисли точно колко общо имаше той с инцидента. Той беше виновен, че Арни се размина на косъм със смъртта. Той бе довел доминиканския убиец в Исландия.

Той трябваше сега да е на операционната маса.

— Мамка му, Арни! — Магнъс удари с юмрук по стената. Веднага го проряза остра болка — юмрукът още го болеше от срещата си с брадичката на онази отрепка. Да, Арни не беше свикнал да се занимава с въоръжени престъпници, но едно бостънско ченге никога не би постъпило като него. Имаше много други варианти. Можеше да спре до Магнъс и така колата да се окаже между тях и убиеца. Можеше просто да надуе клаксона и да му извика през прозореца. Все щеше да е по-добре от това да се втурнеш с главата напред срещу въоръжен човек.

Разбира се, ако се намираха в нормална страна, Арни щеше да има пистолет, с който би могъл направо да обезвреди нападателя.

Макар да не беше изключително умен, Арни бе смел. Ако убиецът се бе забавил само за миг, планът на Арни щеше да успее. Но доминиканецът беше бърз и Арни пострада заради Магнъс.

Полицейският комисар беше извикал Магнъс в Рейкявик, за да му помогне да държи под контрол агресията, типична за големите градове. А Магнъс доведе тази агресия право до сърцето на Рейкявик, до сърцето на полицейското му управление.

От друга страна, тук Магнъс се натъкна на редица загадъчни смъртни случаи: доктор Асгримур, Агнар, пастрокът на Ингилейф.

В чакалнята влезе Катрин.

— Как е?

— Не знам. Засега нищо не казват.

— Обадих се на мама и татко. Пътуват насам.

— Съжалявам — каза Магнъс.

Катрин беше висока жена. Погледна Магнъс право в очите.

— Ти ли го застреля?

— Не.

— Тогава няма за какво да съжаляваш.

Магнъс ѝ се усмихна тъжно и сви рамене. Не възнамеряваше да започва спор с исландка точно в този момент.

Появи се една лекарка. Беше на четирийсет и нещо, изглеждаше уверена и компетентна, но и загрижена.

— Вие роднина ли сте? — попита тя Катрин.

— Аз съм сестрата на Арни, да.

— Изгубил е много кръв. Куршумът още е в тялото, точно до сърцето. Ще отворим, за да го извадим, но това ще отнеме време.

— Ще се оправи ли?

Лекарката погледна Катрин в очите, както Катрин бе погледнала Магнъс.

— Не знам — каза тя. — Има шанс. Голям шанс. Но повече не мога да кажа.

— Добре, не искам да ви бавя — каза Катрин. — Отивайте да оперирате.

Магнъс беше сигурен, че исландските лекари са компетентни, но не знаеше колко опит имат с огнестрелни рани. В Бостън например, повечето медици прекарваха петъчните и съботните нощи предимно в запушване на дупки от куршуми.

Нямаше смисъл да казва това на Катрин.

Пред вратата на чакалнята се разнесе глъчка и след миг вътре влезе Балдур. Магнъс знаеше как изглежда Балдур, когато е ядосан, но никога не го бе виждал толкова вбесен.

— Как е той? — попита Балдур.

— В момента го оперират — каза Магнъс. — Куршумът е още вътре и се опитват да го извадят.

— Ще оживее ли?

— Имало надежда — отговори Магнъс.

— А дано — каза Балдур. — Сега искам да си поговоря с теб. — Обърна се към Катрин. По лицето му бе изписано неодобрение, макар че Катрин не беше напълно окичена: по лицето ѝ имаше само няколко метални аксесоара. — Ще ни оставиш ли насаме?

Катрин свъси вежди. Магнъс усети, че полицаят веднага ѝ стана антипатичен, а и тя не беше в настроение да я командват.

— Хайде да излезем — каза Магнъс. — Тя има пълно право да е тук. Ела да поговорим отвън.

Балдур и Катрин обмениха хладни погледи и двамата мъже излязоха в коридора.

— Знаеш ли защо един от моите служители е прострелян? — попита Балдур. Лицето му беше само на сантиметри от Магнъс.

— Да.

— Да чуем?

— Аз съм свидетел по едно голямо дело за корупция в Бостън. Там има хора, които искат да ме убият. Доминикански наркопласьори. Затова се крия тук. Но ме намериха.