lovech - Kadeto tegne mrak

Магнъс очакваше да бъде привикан в кабинета на комисаря. Но не беше подготвен за лично посещение.

— Как я караш, Магнус? — попита Комисарят.

— Не мога да ти опиша — каза Магнъс. — Чувствам се виновен, заради Арни.

— Не бива — каза Комисарят. — Аз знаех, че животът ти е в опасност. Знаех, че е възможно враговете ти да стигнат дотук. Не очаквах, че мой служител може да пострада, но това беше моя грешка и аз ще поема отговорността за нея, а не ти. — Снори въздъхна. — Слава богу, че ще оживее!

— Сигурни ли са? — попита Магнъс.

— Не напълно, но състоянието му се подобрява с всеки изминал час.

— Арни е голям смелчага — каза Магнъс.

— Така е.

— Виж, Снори, исках да ти кажа… онзи ден говорих с Шефа. Делото в Бостън е насрочено за следващата седмица. Ще трябва да се прибера да дам показания.

— Много добре.

— И предполагам, няма да се върна.

— А според мен, ще се върнеш — сините очи на Комисаря проблеснаха.

Магнъс вдигна вежди учудено.

— Казах ти още в началото. Искам да останеш тук поне две години.

— Да, но след всичко, което стана…

— Разрешихме случая „Агнар“. Знаем кой е убиецът, въпросът е само да го заловим. Чух, че ти си бил решаващ фактор в това разследване.

— Едва ли си чул това от устата на Балдур.

— Не. Торкел ми каза.

— Той едва ли се е зарадвал, че са стреляли по племенника му.

— Ядосан е, да. Но не обвинява теб. А ако смята, че аз съм виновен, не ми е казал.

— Ами Балдур? Той много би се зарадвал, ако си замина за Щатите и никога повече не се върна тук.

— Остави Балдур на мен.

— Не знам — каза Магнъс. Вече се бе настроил да приключи с Исландия след няколко дни и тази мисъл му се струваше много приятна.

— Ще се върнеш — каза Комисарят и стана от стола. — Имаш морално задължение. Това е важно за мен, и мисля, че е важно за теб.

Комисарят излезе от стаята, а в главата на Магнъс се завъртяха две мисли.

Първата, по-натрапчивата, беше дали все пак да не остане в Исландия.

Втората, която не му даваше мира, беше дали наистина случаят „Агнар“ е разрешен.

Десет минути по-късно в стаята нахлу Балдур.

— Ти какво правиш тук? — изръмжа той, когато видя Магнъс.

— Тук работя. Поне засега.

— Нямаме нужда от туристи. Даде ли показания?

— Още снощи.

— Тогава се прибери у вас и стой там на повикване, ако искаме да добавиш нещо към тях.

— Заловихте ли пастора Хакон?

— Още не. Но ще го хванем. Не може да напусне страната.

— Проверихте ли в Стьонг или Алфабрека?

— Какво да търсим там?

— Знаем, че пръстенът има огромно влияние върху Хакон. Той е странен човек, романтик по свой си начин. Къде би избягал? Сигурен съм, че сте завардили всички логични места: аерогари, роднини и така нататък. Но той може би е отишъл на място, което има значение за пръстена. Например в Стьонг. Или пещерата, в която са намерили пръстена. Мисля, че картата на доктор Асгримур е още в колата.

Балдур само поклати глава.

— Ако си въобразяваш, че ще изпратя ценните си кадри из пущинаците, заради малоумните ти догадки какво може да „мисли“ някакъв пръстен… — Балдур не успя да довърши от яд. — Забрави. Прибери се у вас.

Глава 32

Но Магнъс не се прибра. Взе една служебна кола и тръгна към изоставения имот на Гаукур в Стьонг. Колкото пò на изток отиваше, толкова по-лошо ставаше времето. Над Исландия се бе спуснал сив дъждовен облак и Магнъс цепеше през него. Дори след като слезе от полетата от лава в широката равнина край Селфос, видимостта остана минимална. Коне гледаха измъчено от прогизналите ниви към пътя. Тук-там в мъглата се мяркаше по някоя църквичка, кацнала на своето хълмче.

Хекла не се виждаше, дори когато Магнъс хвана пътя по брега на река Тьорса.

Нямаше представа дали ще намери нещо в Стьонг или Алфабрека. Но със сигурност не искаше да стои без работа в Рейкявик. Опита се да си представи какви мисли се въртят в странната глава на пастора. Не беше лесно. Магнъс нямаше претенции, че разбира пастора, но пък предчувствията му често се оказваха верни.

Замисли се за молбата на Комисаря да остане в Исландия. Всъщност беше по-скоро заповед.

Магнъс знаеше, че когато се върне в Щатите, ще успее да убеди Уилямс да го задържи в Бостън. Апелът към чувството за дълг на Магнъс беше умел ход от страна на комисаря. Исландската полиция бе дала подслон на Магнъс. Един от служителите ѝ едва не се прости с живота си заради него. Комисарят имаше право: Магнъс им бе задължен.

Когато пристигна в Исландия, Магнъс веднага почувства нужда да се върне на бостънските улици. Но може би Колби бе права — що за живот бе това? Хващаш един убиец, погваш следващия. Едно хаотично, непрекъснато търсене на самоличността ти, на някакъв смисъл в миналото ти, на убиеца на баща ти, търсене на самия теб.