lovech - Kadeto tegne mrak

Очите на Ерна се наляха със сълзи.

— И?

— Баща ти беше единственият истински приятел на Хакон. Понякога си мисля… всъщност, сигурна съм, че Хакон бе по-привързан към него, отколкото към мен. Смъртта на баща ти го съкруши. Едва не го уби. — Ерна подсмръкна и обърса окото си с пръст. — Оттогава започна да се държи още по-странно. Занемари работата си в църквата, прослуша дяволските музики на Томас… Беше невъзможно да се живее с него. Невъзможно.

Ингилейф разбра, че няма да разбере нищо повече за Хакон. Полицаите щяха да разпитат Ерна по-подробно. Ингилейф все още смяташе, че Хакон е убил баща ѝ, но бе убедена, че Ерна не мисли така, а нямаше никакъв смисъл да спори с нея.

— Но какво общо има това с Томас? — попита Ерна.

— Полицията смята, че и той е бил там с Хакон и баща ми. Фермерите, които Хакон е извикал на помощ, са го видели. Видели са някакво момче. Според полицаите, това е бил Томас. — Ингилейф не искаше да я обърква допълнително с приказки за скрити хора и елфи.

— Това е пълен абсурд! — каза Ерна. — Да не мислят, че Томас е убил доктор Асгримур!? Че той е бил само на дванайсет години!

— На тринайсет — поправи я Ингилейф. — И да, мислят, че и той е бил там. Ако не друго, може би поне е видял какво се е случило.

— Изключено! Трябва да е бил някой друг. — Очите на Ерна отново се озариха. — Я чакай! Не може да е бил Томас!

— Защо?

— Защото той беше с мен през онзи уикенд. В Рейкявик. Щеше да пее в голямата църква с хора на селото. Аз отидох да гледам. Съботата бяхме у сестра ми в Рейкявик.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Върнахме се чак неделя вечерта. Спомням си как ни посрещна Хакон, когато се прибрахме. Току-що се бе върнал от пущинаците. Беше в ужасно състояние. — Тя се усмихна на Ингилейф. — Както виждаш, синът ми е невинен.

Тримата мъже се бяха натъпкали в колата на Аксел, паркирана на стотина метра от къщата, в която бе влязла Ингилейф. Аксел седеше зад волана, Гимли — до него, а Исилдур — отзад. Върху коленете на Гимли беше отворен лаптоп. Аксел бе сложил четири бръмбара из вещите на Ингилейф, когато влезе в апартамента ѝ миналата нощ. Един в чантата ѝ, един в палтото, един в спалнята — той беше най-труден — и един в колата. Бръмбарът в колата действаше и като проследяващо устройство и местонахождението ѝ бе обозначено с червена точка върху екрана на компютъра.

По този начин те успяха да проследят Ингилейф на безопасно разстояние от Рейкявик чак до Хела. Подминаха къщата, където влезе тя, и спряха малко след нея, за да не ги видят. Бръмбарът в палтото предаваше ясен сигнал, но на исландски, с помощта на приемник, включен в лаптопа. Аксел превеждаше по някоя дума, докато слушаше, но това само раздразваше любопитството на двамата чужденци.

Когато Аксел започна да мънка нещо за пръстена, Исилдур вече изгуби всякакво търпение, но Аксел отказа да навлиза в подробности, за да не пропусне разговора.

Щом Ингилейф излезе от къщата, Исилдур помоли Аксел да му преведе.

— Нали искаше да я следим? — попита Аксел.

— После ще я настигнем. Ще я видим на компютъра. Искам пълен превод на разговора и то веднага!

Аксел взе компютъра от Гимли и натисна няколко клавиша. Разговорът бе записан на твърдия диск. Аксел го преведе методично от начало до край.

Исилдур щеше да се пръсне от вълнение.

— Къде е тази църква!? — попита той. — Къде е скрит пръстенът!?

— Не знам — каза Аксел. — Най-близката църква до Хела е в Оди. Не е далеч.

— Явно са били съседи, когато Ингилейф е била малка — каза Гимли. — Този пастор Хакон очевидно е баща на Томас Хаконарссон. Знаем ли къде е роден, къде е израснал? Къде е живяла Ингилейф като малка? Може би не в Хела. Тази жена, Ерна, според мен се е преместила, или е избягала.

— Провери го в Гугъл — каза Исилдур. — Нали има Гугъл в Исландия?

— Кого да проверя?

— Томас Хаконарссон. Щом е такава знаменитост, трябва да има биографична справка за него в интернет.

Аксел влезе в търсачката, написа няколко думи и хвърли бърз поглед на резултатите.

— Ето го. Роден е в Западните Фиорди, но е отраснал във Флудир.

Това е наблизо.

— Тогава, напред към флудирската църква! — викна Исилдур. — И дай газ!

Аксел върна лаптопа на Гимли и запали колата.

— Най-близката църква до Флудир е в Хруни — каза Аксел. — Да не би да търсим Пастора на Хруни? — Аксел се захили.

— Защо? Какво?

— Нищо. Всичко си пасва.

Глава 33

Докато Магнъс се движеше нагоре по течението на Тьорса към Хекла, който се криеше зад облаците на югоизток, пейзажът ставаше все по-неприветлив. Тревата отстъпваше място на черна сгурия и купища пясък — останките на огромна изоставена мина за въглища. Реката минаваше край голямо скално образувание, наречено Бурфел, където живееха легендарните тролове. След това пътят пресичаше друга река — един от пълноводните притоци на Тьорса. Магнъс стигна до разклон с две табели: на едната пишеше „Стьонг“, а на другата: „Пътят затворен“.