lovech - Kadeto tegne mrak

За един ужасяващ миг Ингилейф си помисли, че полицаят е Магнъс. Но после казаха, че става дума за детектив Арни Холм и тя въздъхна облекчено.

Обаче беше напълно сигурна, че Магнъс е замесен по някакъв начин в престрелката. Може би той беше арестуваният американец.

Хела беше модерно селище, разположено по бреговете на река Ранга, успоредна на Тьорса. Ингилейф намери адреса на Ерна в националния онлайн телефонен указател: къщата ѝ бе едноетажна, само на трийсетина метра от реката, със зелена градина. Ингилейф не знаеше дали Ерна няма да е на работа — все пак, повечето исландки работят — но когато позвъни на вратата, Ерна й отвори.

Разпозна Ингилейф веднага и я покани вътре. Русата коса на Ерна още си беше руса, но вече боядисана, тя самата бе напълняла.

Сините ѝ очи заблестяха, когато видя Ингилейф, но почти веднага помътняха от грижа.

— Чу ли ужасната новина за Томас? — попита тя, докато правеше кафе в кухнята.

— Да — каза Ингилейф. — Няма как да не разбере човек. Всички вестници писаха. Виждала ли си се с него?

— Не. Полицията не дава. Говорих с адвокатката му по телефона. Тя каза, че полицаите не разполагат с достатъчно доказателства. Аз дори не знаех, че се познават с този Агнар. Защо му е на Томас да го убива? Адвокатката каза, че било свързано с някакъв ръкопис, който професорът се опитвал да продаде. Ела да седнем оттатък, Ингилейф.

В хола имаше голям панорамен прозорец с гледка към реката, почти невидима в тази мъгла. Ингилейф си спомни, че мъжът на Ерна е управител на банков клон. Явно припечелваше добре. Ингилейф се замисли, както правеха много исландци от кредитната криза насам, дали и той не си е отпуснал заем, който не смята да изплаща.

— Искам да поговорим за нашето семейство, Ерна. И за съпруга ти.

— Да, така и предположих.

— Въпросният ръкопис е стара сага, която семейството ми пази от векове. Сагата за Гаукур. Хакон казвал ли ти е за нея?

— Не направо. Но явно за това са говорели толкова много с баща ти, нали?

— Да. И когато мама умря миналата година…

— О, да. Моите съболезнования. Исках да дойда на погребението, но не успях.

— Така де, след като тя умря, аз реших да продам сагата, с помощта на професор Агнар. Полицията мисли, че той е бил убит заради тази сага.

— Ясно. Но не разбирам какво общо има това с Томас.

Но Ингилейф видя в очите ѝ, че започва да се досеща.

— Интересува ме нещо от времето покрай татковата смърт.

— Да. Така и предположих — Ерна беше нащрек.

— Сигурна съм, че и полицаите ще те разпитат в най-скоро време. Може би още днес — каза Ингилейф. — И обещавам, че няма да им кажа какво си споделила с мен. — Сега ѝ бе по-лесно да даде това обещание, след като Магнъс се бе държал като идиот. — Но трябва да разбера какво е станало с баща ми. Имам нужда да знам.

— Беше нещастен случай — каза Ерна. — Хакон стана свидетел. Ужасен инцидент. Имаше и разследване, и всичко.

— Мъжът ти каза ли ти какво са правели с баща ми през онзи уикенд?

— Не. Беше много потаен на тази тема, пък и аз не се интересувах. Сбираха данни за някакво изследване. Само това знам.

— Да е казвал нещо за някакъв пръстен?

— Пръстен ли? Не. Какъв пръстен?

Ерна изглеждаше искрено учудена. Ингилейф пое дълбоко въздух. Въпросите щяха да стават все по-болезнени, но нямаше как да ги избегне.

— Пръстен, описан в Сагата за Гаукур — ръкописът, заради който убиха професора. Полицията смята, че баща ми и мъжът ти са намерили пръстена през онзи уикенд.

Ерна свъси вежди.

— Не ми е казвал нищо такова. И не съм виждала пръстен. Но да, той много се увлича по такива неща. И май все пак имаше нещо . Нещо, скрито в олтара на църквата. Виждала съм го да се промъква там понякога.

— А отваряла ли си олтара да видиш какво има вътре? — попита Ингилейф.

— Не. Казвах си, че това не ми е работа. — Ерна потръпна. — Истината е, че не исках да погледна, не исках да зная. Хакон имаше доста необичайни интереси. Беше ме страх от това, което можех да намеря в олтара.

— Полицията смята, че е възможно да са убили баща ми заради пръстена — каза Ингилейф.

— Но кой да го е убил? — попита Ерна. — Не Хакон, нали?

— Така смятат — Ингилейф преглътна. — Така смятам и аз.

Ерна изглеждаше потресена. Потресът премина в гняв.

— Знам, че бившият ми съпруг е ексцентричен. Знам какви зловещи истории разказват за него в селото. Но съм напълно сигурна, че не е убил баща ти. Той се интересува от дявола, да, но никога не би убил човек. И…