lovech - Kadeto tegne mrak

— И защо не си ми казвал това?

— Според полицейския комисар, колкото по-малко хора знаят за това, толкова е по-малък рискът от изтичане на информация.

— Значи той е знаел?

— Разбира се.

— Ако Арни умре, направо ще те… — Балдур се опита да измисли някаква убедителна заплаха.

— Вече се извиних на сестра му, сега ще се извиня и на теб — каза Магнъс. — Съжалявам, че доведох убиеца тук. Аз нося само неприятности. Трябва да се махна оттук.

— Трябва, да. И то веднага. Няма какво повече да правиш в болницата. Върни се в участъка и напиши доклад. Там те очакват.

Магнъс нямаше сили да спори. Много му се искаше да остане и да види какво става с Арни, но Балдур беше прав. Магнъс пречеше на всички и трябваше да си тръгне.

Подаде глава в чакалнята.

— Аз трябва да тръгвам — каза той на Катрин. — Обади ми се, като разбереш нещо. Каквото и да е.

— Плешивият гестаповец те изфъшка, а?

Магнъс кимна.

— Малко е изнервен. Разбираемо е.

— Хм… — Катрин не се впечатли особено. — Ще ти се обадя, добре.

Магнъс спа много зле. Слава богу, не сънува, но все чакаше телефонът да звънне. Напразно.

Стана в шест часа и се обади в болницата. Не искаше да звъни на мобилния на Катрин, за да не я събуди, ако изобщо е успяла да заспи. Операцията бе свършила, куршумът беше изваден. Арни бе загубил много кръв, но го стабилизираха. Лекарите бяха плахо оптимистични, като наблягаха на плахостта. Арни все още беше в безсъзнание.

Магнъс слезе пеша по хълма до полицейския участък. Беше сив, ветровит, гаден, типичен за Рейкявик ден. Студен, но не мразовит.

В стаята на отдел „Убийства“ имаше няколко детектива. Магнъс им кимна и те му отвърнаха с усмивки. Макар да беше подготвен за враждебно отношение от колегите си, Магнъс се зарадва, че това му се размина.

Вигдис дойде при него с чаша кафе.

— Имаш нужда от това, предполагам — каза тя.

— Благодаря — отвърна Магнъс с усмивка. След това добави: — Съжалявам за Арни.

— Ти не си виновен — каза Вигдис.

— Разбрахме ли кой е стрелецът?

— Не. Има американски паспорт, но сме почти сигурен, че е фалшив. Отказва да говори.

— Той е професионалист. Няма да пропее. — Магнъс бе казал всичко, което знаеше на детектива, който взе показанията му миналата вечер, включително и на кого да се обади в бостънската полиция. Дадоха му да разбере, че Балдур не иска Магнъс да разпитва доминиканеца.

— Може да изпратят друг обаче — каза Вигдис. — Друг убиец.

— Ще мине известно време, преди да разберат, че този не е успял и да изпратят друг. А аз скоро си тръгвам.

— Отваряй си очите — каза Вигдис. — Арни вече го няма да ти пази гърба.

Магнъс се усмихна.

— Дадено. — Вигдис имаше право. Той можеше да си позволи един-два дни спокойствие, но трябваше да измисли къде да се покрие след това, до заминаването си обратно за щатите.

— Ако имаш нужда от нещо, само кажи.

— Добре. Благодаря.

Вигдис излезе и Магнъс се обърна към компютъра си. Трябваше сам да докладва на ФБР и Уилямс какво се бе случило. Но преди да започне да пише, Магнъс прочете едно писмо, изпратено направо, а не през ФБР.

Здрасти, Магнъс!

Има нещо, което може би трябва да ти кажа. Преди два дни един тип влезе в апартамента ми и ми набута пистолет в устата. Искаше да му кажа къде си. И аз като да му казах, че си в Рейкявик, съдейки по домейна на имейлите ти.

Много ми е гузно. Още не съм казал на шефовете, но реших да те предупредя — бъди нащрек!

Джони Ю

Магнъс усети как гневът го заслепява. Започна да пише отговор, но след няколко думи се спря. Не можеше да вини Джони. Пистолетът е бил истински, опасността е била реална, ако Джони не беше пропял пред убиеца, сега щеше да е мъртъв.

Но можеше да предупреди Магнъс по-рано.

Магнъс бе ядосан главно на себе си. Не биваше да нарушава простия протокол на ФБР. Федералните му бяха казали да не изпраща директно имейли до никого в Щатите. И това не беше случайно.

Изтри недовършеното писмо и изпрати на Джони само едно „Мерси, че ми каза“. Джони и без това щеше да си има големи неприятности. Не защото бе издал къде е Магнъс, а защото не бе докладвал за това незабавно. Всичко с времето си.

Магнъс написа един имейл до Уилямс. Разказа му какво се е случило миналата вечер, но пропусна да спомене, че Джони Ю е насочил доминиканците към Исландия.

С периферното си зрение Магнъс забеляза една фигура, която се намести в стола на Арни. Снори Гудмундссон, Комисарят на националната исландска полиция. Голямата Сьомга.