lovech - Kadeto tegne mrak

Петур се усмихна при този спомен.

— Пък и можеш ли да го виниш? Беше невероятно. Намерихме пръстен, покрит с тънък слой прах. Нито блестеше, нито нищо; трябваше да го избършеш, за да разбереш, че е златен. Но това бе доказателство за автентичността на Сагата за Гаукур, която родът ни е пазил толкова време.

— Но вие с татко винаги сте знаели, че сагата е истинска, не е ли така?

— Ние вярвахме в това — каза Петур. — Но когато само вярваш, без да знаеш, винаги се появяват съмнения. А да разсееш тези съмнения е невероятно усещане… И така, аз също попаднах под магията на пръстена. Но след няколко минути казах на татко, че трябва да го върнем на мястото му. Казах му, че пръстенът ще донесе само нещастие и че дядо ме е заставил да не позволявам на татко да го взима. Скарахме се много жестоко. Татко се обърна към пастора за подкрепа и я получи. Аз дори опитах да изтръгна пръстена от ръката му, но Хакон просто ме бутна встрани… В известен смисъл, аз развалих всичко — каза Петур. — Когато си тръгнахме, те вървяха заедно, а аз ги следвах на двайсетина метра отзад, силно намусен. Тогава времето се влоши. Уж беше слънчево, а изведнъж заваля сняг… Това бе моят шанс. Татко и пасторът вървяха пред мен. Аз се прокраднах край пастора и се опитах да измъкна пръстена от татко: знаех в кой джоб го е сложил. Планът ми беше да избягам с пръстена в снежната виелица и да го върна в пещерата. Бях сигурен, че няма как да ме настигнат в бурята… С татко се сборичкахме, аз го бутнах, той падна и си удари главата на един камък — Петур преглътна. Очите му се напълниха със сълзи. — Помислих, че е в безсъзнание, а всъщност бе мъртъв. Ей така, от нищо!

— Какви ми ги говориш!? Та ти си го бутнал от скалата! Намерили са тялото му долу!

— Не съм го бутал, кълна се. Той падна от много ниско, може би метър-два. Но явно се удари лошо. По слепоочието, тук — Петур почука по обръснатата си глава.

— Тогава защо са го намерили под скалата?

— Пасторът Хакон видя какво стана и взе нещата в свои ръце. Аз бях напълно съкрушен от това, което бях направил. Бях се парализирал, не можех да измисля нищо. Хакон знаеше, че това беше нещастен случай. Каза ми да бягам, да изчезна, сякаш никога не съм бил там. И аз побягнах… Той е бутнал татко от скалата. Със сигурност беше мъртъв, лекарите се объркаха, като казаха, че е бил жив няколко минути. Но Хакон не ме издаде.

Ингилейф прикри устата си с ръка. Челото й се сбърчи от ужас.

— Не мога да повярвам — каза тя. — Значи ти си бил елфът, когото е видял старият овчар?

— Елф ли? — свъси вежди Петур.

— Няма значение.

Петур се усмихна на сестра си.

— Вярно е, аз убих татко, но това беше грешка. Една ужасна грешка. Ако Хакон беше жив, щеше да потвърди това. — Петур пристъпи напред и хвана сестра си за ръцете. Погледна я в очите — беше уплашена, потресена, объркана. — Можеш ли да ми простиш, Инга?

За момент Ингилейф остана в ступор, но после се отдръпна от брат си.

— Това не беше убийство, Инга, повярвай ми.

— Ами Аги? И пастора? И тях си убил, нали?

— Не разбираш ли, че нямах друг избор?

— Как така си нямал друг избор!?

— Вече знаеш, че Хакон взе пръстена. Когато Агнар го навестил, подозирал, че пръстенът е у него. Обвинил Хакон, че е убил татко и е откраднал златната халка. Хакон, разбира се, го изхвърлил от дома си, но тогава Агнар се свързал с Томас и се опитал да го привлече като посредник. Искал да изнуди Хакон чрез него.

— И какво общо имаш ти с това?

— Хакон бе направил много за мен. По никакъв начин не ме замеси в разследването. До този момент нямах представа какво е станало с пръстена. Бях се опитвал да го забравя, да не мисля и да не питам за него, но не бях изненадан, че пасторът го е взел от татко. В крайна сметка, Хакон ми се обади. Обясни ми какво става — щяло да се наложи да каже истината, ако аз не направя нещо по въпроса.

— Какво да направиш?

— Не каза. Но и двамата знаехме.

— Божичко! И си убил Аги!

— Наложи се. Не разбираш ли, че нямах друг избор?

Ингилейф поклати глава.

— Имал си, разбира се! А после и Хакон, така ли?

Петур кимна.

— Когато арестуваха сина му и полицията започна да души, аз разбрах, че истината ще излезе наяве.

— Как можа!?

— Що за въпрос!? — възнегодува Петур с гневна нотка в гласа. — Ти настояваше да продадем Сагата за Гаукур. Ако не беше така, всичко щеше да си е наред.

— Глупости! Признавам, направих грешка, но нямах представа какво ще последва. Ти си виновен! Ти си ги убил! — Ингилейф отстъпи назад. — С татко е било нещастен случай, а с другите двама? Всъщност… ти си убил и Сигурстейн, нали?