lovech - Kadeto tegne mrak

Завъртя пръстена около пръста си. Със сигурност щяха да го арестуват и нямаше да му е лесно да обясни как пръстенът се е оказал в негови ръце. Трябваше да го скрие някъде преди да извика полицаите.

Но това беше в краен случай. Ако успееше добре да обясни всичко на Инга, тя може би щеше да го разбере, да приеме, че не е имал друг избор.

Нали така?

Магнъс и Стив Джъб прелетяха през Флудир и навлязоха сред обработваемите земи след селото, където бяха подредени парници, издишащи спирали вулканична пара. Пътят тръгна успоредно на пълноводната Хвита.

— Много тъпо се държах — каза Джъб. — Някак си мислех, че цялата дандания покрай Агнар няма нищо общо с мен. Знаех, че съм невинен, но се надявах да запазя сагата и пръстена в тайна. Това беше най-важното.

— Аз мислех, че ти си убил професора — каза Магнъс.

— Знам. Но знаех и че не съм го убил. Предполагах, че и ти ще стигнеш до този извод.

— Някога имал ли си вземане-даване с Петур?

— Никога — каза Джъб. — Не го бях виждал до оня ден, когато отидохме при него с Лорънс Фелдман. Той, между другото, е доста странен. Умен е, богат е, но е странен.

— А ти не си ли? — попита Магнъс.

— Няма нищо лошо в това да си фен на „Властелинът“ — оправда се Джъб. — Лошото е когато това ти затвори очите за истинския свят. — Той се загледа в красивия пейзаж навън. — Макар че от време на време се чудя дали тази страна е част от истинския свят.

— Напълно те разбирам.

Телефонът на Магнъс иззвъня. Вигдис.

— Не открих Петур нито у тях, нито в Неон. Не са го виждали днес и не знаят къде е. Отивам да проверя и в другите два клуба.

— Няма нужда — каза Магнъс. — Тръгнал е към Гулфос. Там ще се срещне със сестра си. И ще я убие.

— Сигурен ли си?

Магнъс се поколеба. Доколко беше сигурен? Вече бе направил няколко гафа в това разследване.

— Да, сигурен съм. Можеш ли да изпратиш командоси? Как им викахте… бригада Викинг? Много е облачно за хеликоптер, но колкото по-бързо дойдат, толкова по-добре.

— Изключено е да получим разрешение за бригада Викинг — каза Вигдис. — Ще се обадя на Балдур. Но и двамата знаем какво ще каже той.

— Мамка му! — Магнъс бе сигурен, че Балдур ще пренебрегне искането му. — А ти можеш ли да дойдеш, Вигдис?

— Добре. Тръгвам — каза тя след кратко замисляне.

— Донеси оръжие.

— Ще дойда възможно най-бързо. Невъоръжена — каза Вигдис и затвори.

— Леко! — Стив Джъб се стегна в седалката си.

Магнъс за малко не излезе от пътя, когато взе един завой твърде бързо, държейки волана само с една ръка. На север, състоянието на пътя се влошаваше все повече. По шасито на колата тропаха камъчета като малокалибрени куршуми.

— Спря при Гулфос! — каза Джъб, вторачен в екрана.

След като пребориха още няколко хълма, двамата стигнаха до малко мостче, което ги изведе на по-хубав път. Сега се движеха по-бързо сред мъгливите равни пространства.

Глава 36

Петур видя как позната фигура на сестра му се появява от мъглата над върха на хълмчето. Ходеше така, както когато беше малка. Дори палтото ѝ беше същият цвят. Петур си спомни за семейните пикници, преди всичко да тръгне надолу. На дванайсет години, Инга беше наистина много хубава, дори когато носеше очила, но винаги бе оставала в сянката на прелестната Бирна. Изведнъж го обзе тръпка на обич към по-малката му сестра.

Тя нямаше да го предаде. Не можеше да го предаде.

Петур вдигна ръка за поздрав.

— И от какъв зор ме извика чак дотук? — попита тя, треперейки от студ.

— Това е подходящото място — каза Петур с гробовен глас. — Мястото, където да говорим за татко.

Разговорът не потръгваше добре.

— Искам да ми кажеш какво прави в Стьонг вчера. Намерили са колата на Хакон. Както и тялото му на дъното на Хялпарфос.

— И за това ще ти кажа. Но първо за татко.

— Божичко! — възкликна Ингилейф. — Значи знаеш как е умрял, така ли!?

Петур кимна и я погледна в очите. В тях се четеше безпокойство, любопитство, но и яд.

— Аз бях с тях през онзи уикенд. С пастора и татко.

— Мислех, че си бил на училище.

— Знам. Но татко искаше да отида с тях на този поход. Беше убеден, че ще намерят пръстена. Аз бях раздвоен. Както съм ти казвал, изобщо не исках да пипат пръстена, защото помнех предупреждението на дядо. Но в крайна сметка татко ме убеди. Проблемът беше, че мама ми бе забранила да ходя с тях. Затова не й казахме. Взех автобуса от Рейкявик до Хела и те ме взеха оттам.

— И мама не разбра?

— Не — Петур поклати глава. — Пренощувахме на палатка, а на другия ден стигнахме до пещерата. Не беше точно пещера, а по-скоро дупка в лавата. Три часа я търсихме и татко най-накрая я намери. Щеше да се пръсне от вълнение!