lovech - Kadeto tegne mrak

— Виждали ли сте Ингилейф Асгримсдотир? — попита той.

Лицето на Аксел запази изражението си на търпелива незаинтересованост. Но той не отговори на въпроса. Джъб свъси вежди.

— Не, не сме — каза Фелдман. — Поне не днес. Вчера се опитахме да говорим с нея, но тя не ни се зарадва особено.

— Не съм изненадан — каза Магнъс. — Ако я видите, обадете ми се. — Той надраска номера си на един лист от тефтерчето си и го подаде на Фелдман. — Тази сутрин са намерили пастора. Бил е убит. Почти съм сигурен, че престъпникът в момента е по петите на Ингилейф.

Фелдман взе листчето.

— Задължително ще ви се обадим.

Магнъс погледна към църквата, клекнала под скалната си козирка в мъглата. От небето се спусна гарван и кацна на пътя, на няколко метра от Магнъс. Заподскача, оглеждайки двата автомобила.

— Приятен ден — каза Магнъс и се качи в колата си. Тръгна надолу по хълма, обратно към главния път.

Сигурно се бе разминал с нея на идване. Рейкявик. Там беше най-вероятно да я намери.

Глава 35

Стив Джъб изпрати колата на ченгето с поглед, докато тя се скри зад хълма.

— Това не е редно, да знаеш!

— Кое не е редно, Гимли? — попита Фелдман.

— Първо, името ми не е Гимли, а Стив. Ти не се казваш Исилдур, а Лорънс. Тук не сме в Средната земя, а в Исландия. Властелинът на пръстените не е историческа личност, а измислен герой. Герой от най-великия роман, но все пак измислен.

— Ама, Гимли! Пръстенът може да е в тази църква! Пръстенът от Сагата за Волсунгите! Пръстенът, за който е писал Толкин! Не разбираш ли колко е яко това!?

— Честно казано, хич не ми пука. Професорът, с когото говорих само преди седмица, сега е мъртъв. Някаква откачалка е още на свобода и се кани да убие едно момиче. Живо, истинско момиче, Лорънс, не разбираш ли?

— Виж сега, това няма нищо общо с нас — каза Фелдман. Погледна Джъб подозрително. — Или нещо бъркам?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, ти ли уби професора? — попита Фелдман.

— Не се излагай! Естествено, че не съм го убил!

— Ти така твърдиш, но аз няма как да разбера дали казваш истината.

— Онова ченге търсеше Ингилейф. Ние знаем къде е тя. Трябва да му кажем — Джъб извади мобилния си телефон. — Дай ми номера.

— Не, Гимли. Не.

— Мамка ти! — ядоса се Джъб. Изскочи от колата, отвори задната врата и издърпа Фелдман навън, въпреки неговите опити да се вкопчи в предпазния колан. Джъб сви юмрук пред лицето му. — Дай ми номера, или ще ти смачкам мутрата!

Фелдман се присви и подаде на едрия англичанин листчето с номера на Магнъс.

Джъб заобиколи до страната на шофьора.

— Ти с мен ли си? — попита той Аксел.

— Проблемът е, че е незаконно да се поставят подслушващи устройства, Стив.

Джъб не възнамеряваше да спори. Пресегна се, изхвърли частния детектив на пътя, седна на мястото му и запали колата. Докато Фелдман и Аксел блъскаха с юмруци по колата, Джъб направи бърза маневра и се засили след ченгето, като леко закачи Фелдман с бронята.

Магнъс намали, когато стигна до разклона на главния път при Флудир. Телефонът му иззвъня.

— Ало?

— Обажда се Стив Джъб. Изчакай ме. Сега ще те настигна.

— Добре — каза Магнъс. Беше сигурен , че Фелдман и Джъб не му бяха казали всичко, което знаят, но и се изненада, че бяха решили все пак да му се обадят. — Чакам те.

Магнъс отби до пътя. След две минути се появи колата на частния детектив. Тя спря зад неговата и от нея изскочи Стив Джъб, с лаптоп под мишница. Беше сам.

Качи се на пасажерската седалка до Магнъс.

— Чакай сега — каза Джъб. Включи компютъра и някакъв приемник, прикачен към него. — Тази джаджа ще ни каже къде е Ингилейф.

— Чудесно! — Магнъс включи на скорост и тръгна наляво, към Рейкявик. Това беше най-вероятната им дестинация и той искаше да навакса с времето. — Къде са твоите хора?

— Хм, келемета! — промърмори Джъб, докато се занимаваше с компютъра.

Магнъс не беше сигурен какво точно е келеме, но бе склонен да приеме мнението на Джъб.

— Благодаря, че дойде.

— Трябваше да се обадя още при църквата — каза Джъб. — Трябваше всичко да ти кажа, още когато ме арестувахте. — Натисна няколко клавиша. — Хайде де! — избоботи на компютъра.

— Значи следите колата ѝ?

Джъб само изсумтя и продължи да борави с клавиатурата.

— Ето. Тя е на север от нас. Много на север. Трябва да обърнеш.

— Сигурен ли си?

— Много ясно, че съм сигурен! Виж и ти!

Магнъс намали и се вгледа в компютърния екран в скута на Джъб. На него се виждаше картата на югозападна Исландия, по която една червена точка се движеше по пътя от другата страна на Флудир.