lovech - Kadeto tegne mrak

Опита да се свърже с Вигдис. Тя поне щеше да го изслуша.

— Вигдис, къде си?

— В централата.

— Трябва да арестуваш Петур Асгримссон.

— Защо?

Магнъс ѝ обясни. Вигдис го изслуша внимателно, задавайки няколко уместни въпроса.

— Звучи логично — каза тя. — Каза ли на Балдур?

— Не ми вдига.

— Аз ще говоря с него.

Телефонът на Магнъс звънна след минута.

— Не дава — чу се гласът на Вигдис.

— Какво не дава?

— Не разрешава да арестувам Петур.

— Моля!?

— Каза, че било рано да си правим заключения. Дори още не е видял трупа. В това разследване имало твърде много прибързани арести.

— Не дава, защото предложението идва от мен — каза Магнъс ядно.

— Това не знам — каза Вигдис. — Но не мога да извърша арест без позволение от шефа си.

— Разбира се, Вигдис. Знам, че те поставям в трудно положение.

— Така е.

— Работата е там, че Петур ще се срещне със сестра си. Според мен , тя е надушила нещо. Опасявам се, че ако наистина се срещнат, той може да се опита да й затвори устата. Завинаги.

— А това не е ли малко прибързано заключение?

Магнъс свъси вежди. Притесняваше се за Ингилейф. Може би Вигдис имаше право — изводът беше прибързан, но след това, което се случи с Колби, Магнъс бе загрижен за безопасността на Ингилейф. Много загрижен.

— Може би — призна той. — Но страх лозе пази.

— Виж, ще се опитам да намеря Петур у дома или в клубовете и ще го проследя, ако тръгна нанякъде. Става ли?

Магнъс знаеше, че Балдур няма да се зарадва, когато разбере с какво се занимава Вигдис.

— Благодаря — каза Магнъс. — Задължен съм ти.

Магнъс приближи разклона. Вигдис щеше да търси Петур в Рейкявик, което означаваше, че Магнъс може да си позволи да се съсредоточи върху Ингилейф.

На разклона зави вдясно, към Флудир.

Петур едва виждаше езерото Тингвелир в мъглата пред себе си. Последно беше ходил там едва преди една седмица, през която се случиха много неща. През тази седмица, положението започна да става неконтролируемо.

Той бе опитал да се откъсне. От цялата история покрай Сагата за Гаукур, от Исландия като цяло. И донякъде бе успял, макар че никога не би могъл да изчисти сърцето и душата си от смъртта на баща си. Всеки ден мислеше за това. От седемнайсет години мислеше за това всеки шибан ден.

Въпреки терзанията си, Петур бе успял да поддържа някакво емоционално равновесие, докато Инга отново не разчепка въпроса за сагата. Беше се опитал да ѝ каже да не я продава. Трябваше да бъде по-убедителен, много по-убедителен. Дори за момент не бе повярвал на гаранциите на Агнар и Инга, че сделката ще се запази в тайна.

Инга беше виновна.

Притесняваше се от предстоящата среща с нея. Щеше всичко да ѝ обясни и то така, че да го разбере. Тя го уважаваше и го слушаше: като малка сестра — батко си. Точно затова му бе толкова ядосана, когато той изостави нея, майка им и цялото семейство. Може би щеше да разбере защо е убил Сигурстейн. Той заслужаваше да умре, заради това, което причини на сестра им Бирна.

По-трудно щеше да обясни убийството на Агнар. И на Хакон. Но Петур нямаше избор. Нямаше друг начин. Инга беше умна, тя щеше да разбере това.

Но Петур изтърваше юздите. С Агнар се бе справил добре. С Хакон — не чак толкова. А Инга?

Молеше се да го разбере. Да се съгласи да си мълчи. Защото иначе… Какво?

Петур напипа пръстена в джоба си. Изведнъж го обзе силно желание да го разгледа. Отби отстрани на пътя и угаси двигателя.

Тишина. Отдясно се виждаше дълбокото, сиво езеро. Островчето в средата се криеше в мъгла, а върховете на отсрещния бряг се губеха в облаците. Някъде в далечината се чу шум от приближаваща се кола. Тя премина със свистене и отново стана тихо.

Петур разгледа пръстена. Хакон се бе грижил за него много добре. Изобщо не изглеждаше на хиляда години, но това бе характерно свойство на златото. Вгледа се в надписа отвътре. Руните още се виждаха. Какво пишеше? Андваранаутур . Пръстенът на Андвари.

Пръстенът. Точно той разби семейството на Петур. Намирайки го, Хьогни бе обрекъл целия род.

Пръстенът бе заинтригувал дядо му, Хьогни, и го бе убил. За момент бе заинтересувал Петур, преди той да реши да не се занимава с него. Бе заинтересувал Агнар и чуждестранните фенове на „Властелинът“. Бе заинтересувал и Хакон. Не. Пръстенът бе поробил Хакон.

Единствен дядо му Хьогни бе събрал достатъчно смелост да върне пръстена на мястото му — извън обсега на простосмъртните.

Петур цял живот се бе борил срещу силата на пръстена. Но сега трябваше да приеме, че е изгубил. Пръстенът го бе надвил.