lovech - Kadeto tegne mrak

— Къде отива, по дяволите? — попита Магнъс. — Натам няма нищо, нали? Дай картата. В жабката е.

Джъб извади пътна карта и я разтвори.

— Прав си, на север оттук няма почти нищо. Един-два глетчера… май са глетчери, да. Този път цепи през пущинака.

— Вероятно още е затворен по това време на годината — каза Магнъс.

— Чакай малко! Тук има нещо. Гулфос? Знаеш ли какво е това?

— Водопад — каза Магнъс. — Гулфос е огромен водопад.

Петур спря на големия паркинг. Толкова рано на пролет и при това гадно време, той бе напълно пуст, с изключение на един автобус.

Слезе от БМВ-то. Величественият водопад още не се виждаше, но тътенът му се носеше мощно чак до другата страна на гишето за информация. Няколко туриста се появиха по пътеката от водопада. Споделяха един с друг възхитата си от току-що видяното. След пет минути щяха да ги подкарат към следващата спирка от обиколката им — най-вероятно гейзерите или Алтингът в Тингвелир.

Това устройваше Петур.

Вместо да се насочи право надолу към водопада, той тръгна вляво, срещу течението. Алеята нагоре по малкото възвишение вече бе покрита с настилка. От детството си Петур я помнеше като едва забележима козя пътечка.

Точно след върха на хълма следваше малка падина. Точно там доктор Асгримур обичаше да води семейството си на пикник в слънчев ден. Туристите обикновено слизаха до вира на водопада, или се качваха малко нагоре, или пък разглеждаха клисурата още по-надолу. Падинката над водопада предлагаше известна уединеност дори в разгара на летния сезон. Тревата и мъхът бяха удобни за сядане при сухо време.

Но в мъглата на ранния май, всичко бе подгизнало и нямаше жива душа. Падината бе само на двестатина метра от паркинга, но никой не можеше да види, че Петур е там, или да го чуе над грохота на водопада.

Петур вървеше към реката. Глухият тътен премина в кресчендо, когато величественият водопад се разкри пред очите му. Мощта му беше изключителна. Река Хвита се спускаше в клисурата на две каскади, всяка от които вдигаше завеса от капчици. Мястото на тази стихия се наричаше Гулфос — в превод, Златният водопад, заради сиянието, което ниското слънце придаваше на надвисналите над скалите изпарения. При подходящи условия из клисурата просветваха златни и виолетови дъги.

В ясен ден оттук се виждаше Лангьокул, Дългият глетчер, от който се стичаше всичката тази вода, приклекнал между два планински върха на трийсет километра северно. Но не и днес. Днес всичко бе покрито със сива влажна пелена от влага и облаци, смесени в едно.

Това също устройваше Петур.

Той чакаше Ингилейф, изправен на брега.

Беше горд, че избра такова подходящо място за среща. Както и по пътя за Стьонг. Петур бе примамил Хакон на онова усамотено място под фантастичния претекст, че е открил къде е скрит шлемът на Фафнир. Спомни си колко развълнуван изглеждаше пасторът, когато се появи на онзи склон над Фоса. Петур бе повел пастора надолу към реката и в един момент се бе спрял, за да го пусне пред себе си. Един удар по тила с голям камък и пасторът се бе свлякъл във водата. Петур едва бе удържал тялото в силното течение, докато свали пръстена от ръката му. После го остави на реката. Щяха да минат седмици, преди да го намерят.

Това бе една от силите на пръстена — той потискаше трезвата мисъл у хората и ги караше да вярват в невъзможното. Петур се усмихна. Харесваше му иронията в това, че пасторът повярва на същата лъжа, която бе коствала и живота на Гаукур, преди хиляда години.

Докато гледаше водопада, Петур се замисли за баща си. Това място събуждаше спомени от слънчевите години, преди всичко да се обърка. Може би това, което каза на Инга, беше вярно. Може би баща им наистина беше тук.

Петур потръпна. Надяваше се да не е така. Не искаше баща му да става свидетел на това, което можеше да се случи на Инга, ако не обещаеше да си затваря устата.

Петур се зачуди какво ще си помисли полицията, когато намери тялото на пастора и колата му. Нещастен случай? Може би самоубийство?

Това беше добра идея. В най-лошия случай, ако Инга станеше жертва на водопада, Петур щеше да каже на полицията, че се е самоубила. Че му се е обадила, била много разстроена и се разкайвала, задето се е опитала да продаде Сагата за Гаукур. Че му е казала, че отива към Гулфос. Той се уплашил, че тя ще направи някоя глупост и тръгнал натам, за да я спре. Но закъснял. Само я видял как скача.

Това щеше да обясни и неговото присъствие на водопада. И би било достатъчно близо до истината, за да му се размине.