Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

В тази древна кула Ярви трябваше да положи изпита. Там, след като го издържеше, щеше да целуне бузата на баба Вексен. Там щеше да свърши животът му на принц и да започне този на пастор, а на низвергнат роб въобще нямаше да съществува.

– Прибери греблата! – извика Сюмаел.

– Прибери греблата! – изрева Триг, за да е ясно на всички кой раздава заповедите тук.

– Прибери греблата, спусни греблата – изсумтя сърдито Рълф. – Знаят ли въобще какво точно искат?

– Скекенхаус – прошепна Ярви и разтърка зачервеното от ремъците по лявата си китка. „Южен вятър“ биваше изтеглян към кея и Сюмаел крещеше от кърмата на борещите се с въжетата докери да внимават. – Центърът на света.

– Хм – изсумтя пренебрежително Джоуд. – В сравнение с великите градове на Каталия е като конюшня.

– Не сме в Каталия.

– Не. – Едрият роб въздъхна натъжено. – За съжаление.

Доковете миришеха на гнило и застояла солена вода с такава сила, че се усещаше дори през миризмата на Ярви и другарите му по гребло. Много от кейовете стояха празни. Прозорците на порутените къщи покрай тях зееха. Огромна купчина зърно гниеше изоставена край един от тях, цялата обрасла в покарали стръкчета. Стражи в ливреи с цветовете на върховния крал бездействаха и играеха на зарове. Може и да беше по-голям град, но му липсваха оживлението и глъчта на Торлби, нямаше я шумотевицата от кипяща търговия, нямаше ги новите постройки.

Елфическите руини може и да представляваха впечатляваща гледка, но построената от човешка ръка част на Скекенхаус беше истинско разочарование. Ярви изплези език и се изплю умело през борда.

– Браво – поклати одобрително глава Рълф. – Гребането ти не го бива много, но компенсираш с умения в истински важните неща.

– Ще трябва да потърпите малко без мен, мъничките ми! – Шадикшарам изприпка навън от каютата си. Беше се наконтила в най-крещящите си дрехи и нанизваше допълнително пръстени на едната си ръка. – Очакват ме в Кулата на Събора!

– Очакват парите ни – избоботи сърдито Триг. – Колко искат за лиценз тази година?

– Предполагам, малко повече от миналата година. – Шадикшарам облиза един пръст, за да успее да наниже поредната особено безвкусна дрънкулка. – Кралските такси традиционно се движат нагоре.

– По-скоро бих изхвърлил парите си през борда, вместо да ги давам на тия чакали в Събора.

– Аз по-скоро бих изхвърлила теб през борда, ако не бях убедена, че майка Море ще те хвърли обратно. – Шадикшарам протегна ръка и разпери пръсти да се полюбува. – С кралски лиценз можем да търгуваме навсякъде из Разбито море. Без него... пуф. – Тя духна шумно и размърда пръсти, за да му покаже как ще се изплъзнат между тях печалбите.

– Върховният крал следи ревностно събирането на приходите за хазната си – промърмори Джоуд.

– Естествено – отвърна Рълф и проследи с поглед капитана, която срита небрежно Нищо, преди да се отправи надолу по трапа, следвана от подтичващия на края на веригата си Анкран. – Именно данъците и таксите му го правят върховен. Без тях ще се срине в калта като всички останали.

– Пък и великите мъже имат нужда от могъщи врагове – продължи Джоуд. – А войната е едно много скъпо занимание.

– А веднага след нея се нарежда строенето на храмове.

Рълф кимна към подаващия се иззад покривите огромен скелет на постройка. Беше така гъсто окичен с въжета, макари и паянтови скелета, че беше невъзможно да отгатнеш формата.

– Това е храмът на върховния крал?

– На неговия нов бог. – Рълф се изплю през отвора за греблото, но не уцели и плюнката му плясна на дървото на борда. – И паметник на собствената му суета. От четири години го строи, а дори не го е преполовил.

– Понякога си мисля, че такова нещо като богове въобще не съществува – каза замислено Джоуд, прокарвайки бавно пръст по стиснати устни. – Но после започвам да се чудя кой тогава прави живота ми такъв ад.

– Стар бог – намеси се Ярви. – Не нов.

– Какво имаш предвид? – попита Рълф.

– Преди елфите да тръгнат на война срещу Нея, тя е била Единствен бог. Но в арогантността си те използвали магия, толкова силна, че разбила Последната врата, избила ги до един и разкъсала Единствен бог на много богове. – Ярви кимна към строежа на храма. – В земите на юг някои вярват, че всъщност Тя въобще не може да бъде разкъсана. Че многото богове са просто различни аспекти от Нея. Изглежда, върховният крал е намерил дос­тойнства във вярванията им. Или ако не той, баба Вексен. – Замисли се за момент. – Или ако не достойнствата, то изгодата от това да се подмаже на императрицата на Юга, като започне да се моли на нейния бог. – Той си спомни гладния блясък в очите й, когато коленичи пред нея. – Или пък просто мисли, че хората, които коленичат пред един бог, ще коленичат по-лесно пред един крал.