Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Във ваната се отдавам на размисъл. Водата трябва да е много гореща, толкова гореща, че едва да стъпиш в нея. После се потапяш сантиметър по сантиметър, докато водата достигне шията.

Помня тавана над всяка вана, в която съм се изтягала. Помня всяка мазилка, цвета й, пукнатините по нея, влажните петна и осветителните тела. Спомням си също и ваните: старомодни, с крака на грифон, модерни във формата на ковчег или луксозни, от розов мрамор край малки градински басейни, помня също вида и големината на кранчетата, дори на различните поставки за сапун.

Най-истински усещам себе си, когато съм в гореща вана.

Лежах почти час във ваната на седемнадесетия етаж в този хотел само за жени, високо над динамиката и напрежението на Ню Йорк, и усещах как постепенно се пречиствам. Не вярвам нито в кръщения, пито във водите на река Йордан или на някоя друга река, но за мен топлата вана е това, което са свещените води за религиозните в някои страни.

Говорех си: „Дорийн се отмива. Лени Шепърд се отмива. Франки се отмива, Ню Йорк се отмива, те всички се размиват и вече никой от тях не ме интересува. Не ги познавам, никога не съм ги познавала, аз съм отново чиста. Всичкият алкохол и всички лепкави целувки, които видях, всичката мръсотия, напластила се по тялото ми от обратния път, се превръщат в нещо чисто.“

Колкото по-дълго лежах в бистрата, гореща вода, толкова по-пречистена се чувствах, а когато се измъкнах от ваната и се загърнах в една от големите бели и меки хотелски хавлии, аз бях убедена, че съм чиста и невинна като новородено.

Не знам колко време бях спала, когато чух тропането. Отначало не обърнах внимание, защото този, който чукаше, непрекъснато повтаряше: „Ели, Ели, пусни ме да вляза!“, а аз не познавах никаква Ели. След първоначалното глухо потропване последва остро чук-чук и друг, по-ясен глас: „Мис Грийнуд, вашата приятелка ви търси.“ Вече знаех, че става дума за Дорийн.

Скочих от леглото, олюлях се и с мъка се задържах да не падна сред тъмната стая. Доядя ме на Дорийн, задето ме събужда. Единственото, което можеше да компенсира тая печална нощ, бе хубавият, здрав сън, а тя пристигаше да ме разбуди и да провали почивката ми. Реших, че ако се преструвам на заспала, чукането може да престане и да ме оставят на мира, затова почаках, но напразно.

- Ели, Ели, Ели - шепнеше първият глас, а другият съскаше: „Мис Грийнуд, мис Грийнуд, мис Грийнуд“, сякаш бях с раздвоена личност или нещо подобно.

Отворих вратата и замижах в осветения коридор. Имах чувството, че не бе нито нощ, нито ден, а някаква зловеща трета част от денонощието, която се е появила помежду им, за да не свърши никога.

Дорийн се беше отпуснала върху рамката на вратата. Когато я отворих, тя се строполи в ръцете ми. Не можех да зърна лицето й, защото главата й беше сведена върху гърдите, а острата й руса коса се стелеше от тъмните си корени като ресни.

В нисичката, тантуреста, мустаката жена с черна униформа веднага познах нощната камериерка, която гладеше толкова дневни рокли и вечерни тоалети за забави в тесния офис на нашия етаж. Не проумявах откъде познава Дорийн, нито защо трябваше да й помага да ме буди, вместо да я отведе тихо и кротко в нейната стая.

Като видя, че Дорийн се успокои в ръцете ми и изхлипа сълзливо само един-два пъти, жената се отдалечи към офиса със старата машина „Сингер“ и с бялата дъска за гладене. Искаше ми се да се втурна след нея и да й кажа, че нямам нищо общо с Дорийн, защото тя имаше вид на строга, работлива и морална жена като някогашните емигрантки от Европа и напомняше моята баба австрийка.

- Сложи ме да си легна, сложи ме да си легна - мърмореше Дорийн. - Да си легна, сложи ме.

Знаех, че ако пристъпим прага на стаята ми и й помогна да си легне в моето легло, вече няма да се отърва от нея.

Тялото й, отпуснато върху ръката ми с цялата си тежест, бе топло и меко като купчина възглавници, а краката й с високи островърхи токчета смешно се тътреха. Беше доста тежка и не бе по силите ми да я мъкна по дългия коридор.

Реших, че единственото, което мога да направя, е да я стоваря върху килима в коридора, да заключа вратата и да си легна отново. Когато Дорийн се събуди, няма да си спомня какво се е случило, ше си помисли, че просто е минала край стаята ми, докато съм сияла, сама ще се надигне и кротичко ще се отправи към своя номер.

Понечих внимателно да я положа върху зеления килим, но тя нададе тих стон и се изтръгна от ръцете ми. Кафява струя блъвна от устата й и се разля в огромна локва пред краката ми.