Силвия Плат - Стъкленият похлупак

- Удивително - казах аз, - удивително! Липсваше ми Дорийн. Тя би измърморила някоя остроумна и унищожителна реплика по адрес на изумителното кожено наметало на Хилда, с която щеше да ме разведри.

Чувствах се страшно потисната. Същата сутрин бях раз- конспирирана от самата Джей Сий и вече знаех, че всички уг- нетителни съмнения, които съм имала по отношение на себе си, се оправдават и вече не мога да крия истината. След деветнайсет години борба за високи бележки, награди и отличия от едно или друго естество аз бях започнала да изоставам, да забавям темпото, да отпадам от състезанието.

- Защо не дойде с нас на ревюто на кожи? - попита ме Бетси. Имах чувството, че се повтаря, че ми е задала същия въпрос преди минута, но не съм я чула. - С Дорийн ли бяхте някъде?

- Не, искаше ми се да дойда на ревюто, но Джей Сий ми позвъни и ме повика в редакцията. - Не беше вярно, че съм искала да отида там, но се мъчех да убедя самата себе си в истинността на казаното от мен, за да се представя за нещастна, задето Джей Сий ме е повикала.

Разказах на Бетси как съм си лежала в леглото цяла сутрин и съм мечтала да отида на ревюто. Скрих обаче, че преди това Дорийн се отби в стаята ми с думите: „Как ще ходиш на това тъпо ревю. Лени и аз ще се разходим до Кони Айлънд, защо не дойдеш с нас? Лени ще ти намери някой готин приятел, денят и бездруго е загубен с тоя обяд и с филмовата премиера след това, така че никой няма да забележи отсъствието ни.“

За миг поканата ме изкуши. Ревюто наистина ми изглеждаше тъпо. Кожите никога не са ме интересували. Но накрая реших, че ще се излежавам, докогато ми се ше, а после ще отида в Сентръл парк, ше се изтегна там в тревата, в най-високата трева, която расте в тая гола пустош, осеяна тук-там с езера за развъждане на патици.

Казах на Дорийн, че не възнамерявам да ходя нито на ревю, нито на обяд, нито на премиера, но че няма да отида на разходката до Кони Айлънд, а ще си остана в леглото. След като Дорийн излезе, аз се замислих защо вече не мога да се отпусна и да върша онова, което трябва да върша. Натъжих се, почувствах се уморена. После се замислих защо не мога да върша всичко, което не трябва, както прави Дорийн, и от тези мисли станах още по-тъжна и уморена.

Нямах представа колко е часът, но чувах раздвижването на момичетата в коридора, техните подвиквания и приготовления за ревюто, после коридорът отново стихна и както лежах по гръб, с поглед, забит в пустия бял таван, тишината взе да става все по-завладяваща и в един миг усетих, че тъпанчетата ми ще се пръснат от нея. Тогава телефонът иззвъня.

Зяпах в него близо минута. Слушалката леко подскачаше върху кокалено бялата вилка, значи нямаше съмнение, че телефонът звъни. Замислих се дали не съм дала някому номера си на забава или на танци и после да съм забравила. Вдигнах слушалката и се обадих с дрезгав, но отзивчив глас:

- Ало?

- Джей Сий е на телефона - отсече тя с брутална рязкост.

Питам се дали случайно нямаш намерение да наминеш към

редакцията?

Потънах отново между чаршафите. Недоумявах зашо Джей Сий смята, че трябва да се отбия в редакцията. Имахме отпечатани на циклостил програми, за да следим всичките мероприятия, но прекарвахме доста сутрини и следобеди вън от нея, като изпълнявахме разни задачи из града. Разбира се, някои от мероприятията бяха по желание.

Последва дълга пауза. Сетне заговорих плахо:

- Мислех да отида на ревюто на кожи. - Разбира се, такова нещо и през ум не ми бе минавало, но нищо друго не можех да съчиня в момента.

Казах й, че мисля да ходя на ревюто - продължих към Бетси. - Но тя ме повика в редакцията, искаше да разговаря с мен и трябваше да свършим някаква работа.

- Оо! отрони Бетси съчувствено. Сигурно бе забелязала сълзите, които се търкулнаха в десертната ми чинийка със сладкиш целувка и сладолед с коняк, защото побутна към мен своя недокоснат десерт и аз разсеяно го започнах, когато привърших своя. Стана ми малко неловко, задето се разплаках, но сълзите ми бяха искрени - Джей Сий ми наговори ужасни неща.

Когато се появих към десет часа в редакцията, бледа и помръкнала, Джей Сий стана, заобиколи бюрото да затвори вратата, аз седнах на въртящия се стол пред моята пишеща машина, с лице към нея, а тя на въртящия се стол до нейното бюро срещу мен. Прозорецът зад гърба й бе скрит от саксии с цветя, лавица до лавица, бухнали като тропическа градина.

- Работата ти не те ли интересува, Естър?

- О, интересува ме - отвърнах, - много ме интересува.