Кели Мартин - Ще си останем приятели, нали

пред и сбиване. По природ а не съм агресивен човек, но ако някой ме настъпи, със сигурно ст си

търси белята! А случаят ми се струваше точно такъв — сякаш някой беше сритал кънките

изпод краката ми, запращайки ме бързо и болезнено на твърд ия лед .

Втурнах се по корид ора след нея и я настигнах точно пред кабинета на го спожица Рейнс.

Препречих пътя й, пред и д а съм имал време д а помисля. Беше най-малко с д ванайсет

сантиметра по-ниска от мен. Свед ох глава към нея и вратът ми се изравни с раменете.

— Саша, какво става? — изръмжах. — Защо не ми каза „зд расти“?

— Не те вид ях — отсече тя и стисна учебника пред гърд ите си.

— Нищо под обно! Вид я ме! — натъртих.

Изглежд аше по-бясна и от мен, а аз нямах никаква пред става защо. Заглед ах се в

яд о саната й физиономия и забелязах, че изобщо не прилича на съсред оточената. Цупеше се

като хлапе — както прави сестра ми, когато я игнорирам. Межд у д вама ни прелитаха гневни

искри.

— Окей, вид ях те — изрече с равен тон тя. — Но тъй като всичките там се д ържахте като

магарета, реших, че не ми се иска д а ви позд равявам, ясно ли е?!

— Какво?! Да не би д а имаш пред вид с Вики?

Че кого д ругиго би имала пред вид ?! Стоях там като попарен. Какво толкова лошо сме

направили?

— Да, с Виктория. Точно нея имам пред вид . Сед ите си там и се хилите на про стотиите на

Кийлър, а след това извед нъж се обръщаш към мен и най-невинно казваш „зд расти“! Сякаш

нищо не се е случило! — Изглед а ме така, сякаш бях парче тоалетна хартия (д а не казвам и

нещо по-лошо), залепнала за обувката й.

— И какво толкова? — свих рамене. — Щом тя не се обижд а, защо ти ще се обижд аш

вместо нея? Ние сме про сто приятели. Шегуваме се. Това е всичко!

Мамка му! Точно сега ли ми трябваха под обни глупо сти, при това точно от това

момиче?!

— Про сто ми писна! Писна ми д а ви глед ам всичките как непрекъснато се лигавите като

ид иоти!

И наистина изглежд аше като изцед ена. Дотолкова, че аз забравих д а се защитавам.

— Хей, д а не би някой д а ти д о сажд а с нещо? — хрумна ми накрая.

— Не — поклати глава тя. — Хайд е, забрави! Става ли?

Поглед ът й се плъзна покрай мен и се насочи към празния кабинет по английски, а по

лицето й се изписа притеснение.

И на мен ми се искаше д а избягам. Но не можех д а реша д али д а се отд ръпна, или д а

вляза след нея в клас. Накрая изтърсих ед инственото, което ми ид ваше наум:

— Ти на английски ли отиваш?

— Да — кимна тя. — А ти?

— Ъхъ.

Прод ължавахме д а си стоим д о вратата и народ ът се точеше покрай нас в инд ианска

нишка.

Най-сетне Саша разтвори ръце и свали учебника си. По сле рече:

— Виж какво, нямам пред вид точно вашата компания. Имам пред вид всички момчета.

Непрекъснато ръсят някакви коментари, опипват зад ниците на момичетата и д руги глупо сти!

Мисля, че я разбирах какво има пред вид . Права беше. Повечето от момчетата в училище

се д ържаха точно така. Помислих си д али д а не й обясня отношенията межд у Кийлър и Вики,

но по сле се отказах. Не ми беше приятно, че тя ме накара д а защитавам и себе си, и

приятелите си, пък и ме гложд еше съмнение д али въпро сната информация ще д опринесе с

нещо за промяната на нейното мнение.

— И какво искаш тогава? — изрекох накрая. — Да се втурна след теб, за д а ти се

извинявам, или никога повече д а не разговарям с теб?

— Нямам пред става — промърмори Саша, прехапа устни и се вторачи в гърд ите ми. — Не

че го бях планирала. Про сто… не ми хареса.

Изглежд аше напълно изгубена, застанала там, свалила защитната си броня, избягвайки д а

срещне очите ми. Що се отнася д о мен, аз можех д а си стоя там и д о утре, д а тъпча земята

пред нея и д а се опитвам д а измисля д али д а се почувствам яд о сан или виновен. Обаче

звънецът проряза тишината в корид ора и ме зад вижи.

— Часът започва! — отсякох бързо и кимнах към кабинета. Втурнах се към мястото си,

изпълнен с негод увание. Когато хората не те познават, не би трябвало д а им се позволява д а ти

говорят такива неща! Да те карат д а се чувстваш като мухльо, когато ти само си се шегувал!

Нямат право!

Толкова ми е писнало от разочаровани хора, че про сто си нямате на пред става! Мама

беше разочарована, че татко ни напуснал. Холанд беше разочарована, че аз не съм могъл д а го

отрежа. Татко беше разочарован, че Холанд отказвала д а говори с него и че аз не съм желаел

д а прекарвам повече време с него през лятото. Така межд у нас четиримата се установи океан