Кели Мартин - Ще си останем приятели, нали

бях започнал д а се изнервям — а точно това ми трябваше сега, нещо д а наруши летните ми

трепети.

— Ако искате, можете някой д ен д а се отбиете на езерото с Нейтън — прод ължи тя. —

Мога д а ви вкарам безплатно на плажа.

— Ами Кийлър?

Саша ме изглед а с присвити очи. Не може ли да спрем да се караме по този въпрос, Ник?

А на глас изрече:

— По-скоро не. — Звучеше като го спожица Рейнс — гласът на зрело стта и интелекта.

— Пошегувах се — побързах д а заглад я положението аз, като се усмихнах, за д а д окажа

намеренията си. — Окей, ще кажа на Нейт. А и ти — ако ти трябвам, знаеш къд е д а ме

намериш. — Истината бе, че не бях в състояние д а разгад ая Саша. Не бях сигурен д али

момиче, което ме нарече ед ва ли не пълен ид иот, е искрено, канейки ме при нея на плажа.

Доко снах я по рамото, този път твърд о решен д а си тръгна и изпълнен с нетърпение д а го

направя. — Приятна лятна ваканция!

— Да, на теб също — кимна тя и пъхна ръчичките си на д еветгод ишно момиченце в

д жобовете си.

— Благод аря — кимнах и аз и се понесох със скоро стта на светлината по корид ора.

Още първата крачка ме накара д а се почувствам по-д обре. Усложненията на момичешкия

фронт изобщо не влизаха в плановете ми за лятото. Мечтаех си за точно обратното — д а се

понеса по течението, без никакви извинения или обяснения. Чисто. Непланирано. Перфектно.

Такова трябваше д а бъд е лятото ми. Никой не трябваше д а бъд е в състояние д а ме накара д а

сторя нещо против волята си, нито д а ме изпълва с чувство за вина. Исках всичко през

ваканцията на моята шестнайсета год ина д а върви глад ко и безметежно.

По пътя към часа по изобразително изкуство се отбих д о шкафчето на Кийлър. Ушите ме

сърбяха д а разбера причината за онази мръснишка усмивка на устата му. Всеки си има мръсни

мисли. Нали така беше казала Саша онзи д ен в мола? И какво толкова му е лошото д а

размишляваш на глас? Млъквай! , казах си. На кого му пука какво мисли тя?!

— Зд расти, човече! — плесна ме Кийлър по рамото. — Тъкмо се чуд ех къд е си се забил!

Търсих те навсякъд е!

Заковахме се пред затвореното му шкафче, готови за д ействие.

— Е, какво е онова нещо, д ето било само за моите уши? — под каних го аз, изхвърляйки

набързо от мислите си по след ния час.

— Хей, човече, голям си късметлия, д а знаеш! — възкликна Кийлър и се ухили д оволно,

пред вкусвайки новината, която има д а ми съобщи. — Ще ти хареса, д а знаеш! Обаче го играй

изненад ан, когато тя го направи!

— Какво? — Гласът ми се изпъна като опънато ластиче. Нямах пред става, че новината

касае точно мен — това вече нагнетяваше напрежението с още д ве ид еи.

— Така! — Кийлър положи максимални усилия д а се овлад ее, което от негова страна не

беше голям успех. — Искаш ли д а чуеш какво чух, а? — Сниши глас и привед е глава към мен.

— Новината ид ва от Вики, така че е стопроцентова! — Направи пауза и д вамата се

заслушахме в бесните уд ари на сърцата си. — Клюката твърд и, че Дани се канела д а ти под ари

нещо специално на партито утре!

Зяпнах. По сле се насилих д а си затворя устата и притиснах тетрад ките към гърд ите си.

— Я стига! — извиках невярващо. — Ако това е някаква шега…

— Никаква шега, човече! — извика Кийлър и ми се усмихна ед ва ли не с бащинска

горд о ст. Най-добрият ми приятел! Колко се радвам, че най-сетне ще разбере какво е това

свирка! Понякога броените мигове могат д а бъд ат много емоционални. — Смяташ ли, че бих

се пошегувал с нещо толкова сериозно, а? — изглед а ме обид ено той.

— Но от къд е на къд е ще говори такива неща? — запитах се на глас аз. Иначе тялото ми

вече барабанеше под кожата ми, изчакваше.

— Доколкото успях д а схвана, искала технически съвет — обясни Кийлър и ме хвана за

рамото. — Обаче не си го чул от мен, ясно ли е? Про сто се отпусни и се наслад и на мига! —

Засмя се, облегна се на шкафчето си и д опълни: — Изглежд аш като в шок, човече! Мамка му!

Над явам се д о утре д а не промени решението си! Това опред елено ще бъд е гад но!

— Аха — не казах, а по-скоро го изд ишах.

Ето! Разбирате ли сега какво имах пред вид , като говорех за но сене по течението? Често

нещата се случват от само себе си, без никой д а ги насилва. Отговорите търпят промени, а

след това и нови промени. Може би този път ще се окажа от правилната страна на ситуацията.

Може би перфектното ми лято ще започне точно от това парти — Дани с нейната халка на