Кели Мартин - Ще си останем приятели, нали

някога.

А Кийлър, капитан на „Кортланд ските пуми“, като че ли го прие лично. Ако трябва д а

бъд ем честни, аз също го приех лично, но пък реших, че Нейтън очевид но си е наумил д руго.

Защото д отогава вече бях забелязал някои неща за него. Не че е спод елял с мен или д руги

под обни, про сто съм го забелязвал д а глед а о собено д руги момчета. До сега винаги е било

като проблясване на светкавица от очите му, но се е случвало д о статъчно често, за д а съм

наясно, че не може д а не значи нещо. Под озирам, че Кийлър също го е излавял в под обно

състояние. Но иначе тримата пак си излизахме и пак прод ължавахме д а мълчим по въпро са,

защото понякога е като че ли по-лесно д а мълчиш.

Ед инственото д руго нещо, което си спомням от онзи д ен, бе тръгването на Саша. Баща й

се обад и и й съобщи, че вече е на паркинга.

— Е, значи ще се вид им в училище — каза тя, изправи се и ни изглед а по след ователно.

— До скоро! — махнах небрежно аз, като положих неистови усилия д а не поглежд ам за

кой ли път към тениската й.

Про след их я как връща телефона в д жоба си, обръща се и се отд алечава. Спомням си как

тогава си мислех, че сигурно никога повече няма д а говорим както д нес. Мислех си, че това е

ед ин от онези моменти в живота, когато про сто се д око сваш д о опред елена възможно ст, за

д а я вид иш как се стопява. Сигурно не е никак позитивно от моя страна, но съм д лъжен д а

отбележа, че това изобщо не ме притесняваше. Тогава. Почти не познавах Саша Ясински, а и

през юни хубавите момичета с прилепнали тениски — с лопата д а ги ринеш.

Три

По след ната сед мица в д аскало беше прекалено горещо, за д а мислиш. Про сто не ме

свърташе. Имах чувството, че лятото някак си е започнало без мен. Всички бяхме станали

нетърпеливи. С Кийлър, Гавин и о станалите от тайфата се мотаехме по корид орите, бутахме

се в стените и ед ин в д руг и си говорехме с онзи тип глас, д ето те вбесява, когато го чуеш у

някой д руг. Отчасти това беше нещо като пред стартова под готовка за купона. В събота

пред стоеше ед ин от онези безславни купони у Дани с преспиване, което означаваше, че

катеренето през прозорците след залез-слънце бе забранено. За разлика от о станалите

род ители, нейната майка спод еляше д емократичната глед на точка, че в смесените купони с

преспиване няма нищо лошо и че ние всичките сме д о ста по-невинни, отколкото изглежд аме.

Що се отнася лично д о мен, аз наистина бях д о ста по-невинен, отколкото ми се искаше

— д аже след безбройните нерегламентирани от род ителското тяло преспивания у Гавин,

Кийлър или Вики. Първото от тези партита беше започнало след ед ин трад иционен

сред нощен мач по хокей. Някъд е към края се появи Виктория, озарена от вд ъхновяващата

ид ея. Главната й мишена, разбира се, беше Кийлър, но и иначе си беше по купоните — ако се

сещате какво имам пред вид . Както и д а е. Ид еята й се възприе с рад о ст и най-вече с

над ежд ата д а не ни хванат. Ед инственото, от което имахме нужд а, беше нечие мазе (или

някое д руго уед инено про странство) и солид но количество алибита. Като например, когато

някое от момчетата организираше купон, момичетата казваха, че ще спят у Дани, Вики или

която там е наред , а по сле се промъкваха тайно в къщата на съответния д омакин, след като

род ителите му заспят. Вярно, че ед на нощ сестрата на Вики ни излови на калъп, обаче Вики

разполагаше с пред о статъчно мръсотийки за извънкласните занимания на сестра си, така че ни

се размина.

Та така, всички вече мислехме ед инствено за пред стоящия купон и най-вече — за

свобод ата на лятната ваканция. Аз бях изработил д о статъчно часове в спортния магазин, за д а

се чувствам богат, никой не се занимаваше д а ми опред еля вечерен час, а и се над явах най-

сетне д а забия Дани. Напо след ък бяхме започнали д а се сближаваме. До ста. По купоните

винаги завършвахме в ед ин спален чувал, а по след ния път д ори бях успял д а я убед я д а свали

всичките си д рехи. Тя пък ме накара д а си о стана с боксерките, за д а не стигнем твърд е д алеч,

но иначе тялото й трепереше и изгаряше д о моето и аз си знаех, че на нея също й се иска.

Тогава д ад ох всичко от себе си, за д а стимулирам това нейно желание, обаче тя

замърмори, че наоколо имало хора. Какви хора, бе, когато ед инственият спален чувал, който

вижд ах наблизо, бе този на Кийлър, а и точно тогава той бе зает с Вики!