Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Хей, Боди, как си? — подвикна барманът.

— Не се оплаквам.

Боди я подкара към бара. По пътя една от обувките й се закачи в нещо на пода. Докато я освобождаваше, Порша се запита как е възможно такава долнопробна дупка да съществува редом с лъскавите ресторанти по Кларк Стрийт.

— Две бири — поръча господин телохранителят, докато тя се настаняваше неохотно на стола до неговия.

— Сода — намеси се Порша. — С лимон.

— Няма лимон — отвърна барманът, — но в задната стая имам една кутия с плодов коктейл.

Бандитът до нея явно го намери за много забавно и след няколко минути тя се взираше в лекия отпечатък от червило върху ръба на чашата с бира. Бутна я гнусливо настрани.

— Как разбра коя съм?

— Отговаряш на описанието на Чампиън.

Порша предпочете да не разпитва за въпросното описание. Опитваше се да не задава въпроси, когато не бе сигурна в отговора. Отношенията й с Хийт здравата се объркаха, когато Анабел Грейнджър се появи на сцената.

— Няма да се извинявам, че си върша работата — тросна се тя. — Хийт ми плаща много пари, за да му помогна, но не бих могла да го направя, ако ме държи настрани.

— Значи, нямаш нищо против, ако му кажа, че го шпионираш?

— Това, което ти наричаш шпиониране, за мен са усилия да си заработя чека — рече тя предпазливо.

— Съмнявам се, че той ще го възприеме по този начин.

Порша също се съмняваше, но нямаше да му позволи да я сплаши.

— Кажи ми какво искаш. — Наблюдаваше го, докато мисли. Да разбира хората, беше важна част от работата й, но всичките й клиенти бяха богати и добре образовани. Как можеше да разбере какво се крие зад тези пронизващо ледени сини очи? — Е? — попита тя несигурно.

— Мисля.

Агентката отвори чантата си, извади две петдесетдоларови банкноти и ги сложи пред него.

— Може би това ще ускори затруднения ти мисловен процес.

Той погледна към парите, вдигна рамене, пресегна се и прибра банкнотите в джоба си. Тя забеляза, че бедрата му са по-тесни от раменете, но дълги и не по-малко мускулести и мощни.

— А сега — поде Порша — можем просто да забравим за случилото се тази вечер.

— Не зная. Твърде много има за забравяне… дори и за човек като мен.

Тя вдигна вежди, докато се опитваше да реши дали не я разиграва, но не можа да отгатне намеренията му.

— Ето какво ще ти кажа — заговори той. — Защо не обсъдим ситуацията другата седмица, например в петък? Дотогава ще следим как се развиват събитията.

Точно това тя не очакваше от него.

— Как ли пък не!

— Нямам нищо против да се срещнем още този уикенд, но няма да съм в града.

— Какво искаш?

Той открито я изучаваше. Устните му бяха добре очертани, почти изящни. От това останалите черти на лицето му изглеждаха още по-зловещи.

— Ще ти се обадя, когато реша.

— Забрави. Няма да позволя да ме шантажираш — отсече Порша. Опита се да го принуди да сведе поглед, но безуспешно.

Вместо това устата му се изви в типична самонадеяна гангстерска усмивка.

— Сигурна ли си? Ако е така, още тази вечер мога да поговоря с господин Чампиън.

Тя стисна зъби.

— Чудесно. Тогава до следващия петък. — Слезе от стола и отвори чантичката си. — Ето визитката ми. Но не се опитвай да ме разиграваш, защото ще съжаляваш.

— Навярно. — Погледът му се плъзна по нея като разтопен карамел по сладолед. — Но може да се окаже доста интересно.

Неочаквано я обля гореща вълна. Порша щракна демонстративно закопчалката на чантичката си и напусна бара, съпроводена от ехиден смях.

Следващата кандидатка на «Стабилни бракове» се оказа истинска красавица, но за съжаление, истинска егоцентричка. Анабел поведе разговора така, че да изтъкне този неин недостатък. Впрочем не трябваше да се безпокои. Хийт го усети още в първата минута. В същото време се отнасяше към нея с подчертано уважение и Анабел осъзна, че той съвсем не е самовлюбеният тип, за какъвто го мислеше. Изглежда, намираше за интересни човешките характери в цялото им разнообразие и проявление. А знаейки това, вече й бе трудно да изпитва неприязън към него. Е, трябваше да признае, че въпросната неприязън поначало не беше много силна.

— Забавно — отбеляза той, след като се раздели със самовлюбената особа, — но не много приятно. Тази вечер само си загубих времето.

— Ще видиш, че следващата кандидатка ще бъде съвсем различна. Планирала съм нещо по-особено.

Базата данни на Нана се оказа полезен източник на справки и адреси. Рейчъл Горни, внучката на една от най-добрите приятелки на баба й, макар и да не се отличаваше с екстравагантната красота на Бари, беше умна, образована и достатъчно силна духом, за да не се изплаши от него. Освен това бе чудесно възпитана, със светски блясък, което именно търсеше Хийт. Анабел искаше да ги запознае днес, но реши първо да провери как ще реагира той на Бари.