Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

През деня бе прекалено нервна, за да яде, и когато влязоха в ресторанта, апетитното ухание на прясно изпечени чеснови хлебчета мигом изостри апетита й. Чампиън седеше на същата маса, както когато го запозна с Гуен. Тази вечер бе облякъл риза с отворена яка, с цвят малко по-светъл от този на гъстата му вълниста коса. Като се приближиха, го видя как пъхна в джоба си блекбърито.

Надигна се с едно грациозно движение — никакво препъване в стола, нито туткане около масата. Анабел ги запозна. Трудно бе да се отгатнат мислите му, но като видя погледа, който той хвърли върху дългата коса и изумителния бюст на Бари, брачната посредничка веднага усети, че той се заинтересува от новата кандидатка.

Влажните устни на Бари се извиха в очарователна усмивка.

— Анабел не ме е заблудила. Вие сте истински красавец.

Хийт изгледа развеселено своята сватовница.

— Нима?

Анабел си заповяда да не се изчервява. Тя просто си вършеше работата и нищо повече.

Разговорът продължи без много усилия от нейна страна, ако не се брои моментът, когато се наложи да отклони предложението на Бари да обсъдят хороскопа й. За щастие, Бари беше заклета привърженичка на «Старс», така че имаха за какво да си приказват и Хийт я слушаше много внимателно. Анабел неволно завидя, искаше й се и нея да я слушат с такъв интерес. Мобилният му звънна. Той го извади, за да провери кой го търси, но не отговори на повикването. Анабел го възприе като добър знак, а може би беше лош, защото, докато ги слушаше, все повече се убеждаваше, че Бари никак не му подхожда.

— Играли ли сте футбол? — попита девойката, нетърпелива да узнае отговора.

— Играех в колежа, но не бях достатъчно добър, за да бъда нещо повече от резерва при професионалистите, затова се отказах.

— Отказали сте се от шанса да играете за професионалистите? — ахна тя.

— Никога не се заемам с нещо, в което не мога да бъда най-добрият.

На Анабел й се искаше да попита дали не се е занимавал с нещо само за развлечение, но си премълча, като си спомни за братята си работохолици.

Бари пак отметна разкошната си коса на модел за реклама на шампоани.

— А в кой колеж учихте?

— Станах бакалавър в университета в Илинойс, а после се възползвах от шанса си да постъпя в Юридическия факултет в «Харвард».

— Учили сте в «Харвард»? — възкликна Бари. — О, боже, направо нямам думи, много съм впечатлена. Винаги съм искала да постъпя в някой от добрите университети по Западното крайбрежие, но родителите ми нямаха достатъчно средства.

Хийт примигна.

Анабел сграбчи своя коктейл «Зелен фантом» и запресмята как най-бързо да намери следващата кандидатка.

— Приятелката ти не може да се похвали с блестящ ум — отбеляза Хийт, след като Бари си тръгна. Анабел с мъка се сдържа да не пресуши чашата със «Зелен фантом».

— Може би не, но трябва да признаеш, че е страхотна.

— И много мила. Но очаквах нещо по-добро от теб, особено след като вчера отговорих на всички онези глупави въпроси.

— Не са глупави. Освен това има голяма разлика между това, което мъжете казват, че търсят у една жена, и това, което наистина искат.

— Значи, това беше някакъв тест?

— Нещо такова. Може би.

— Не го прави повече. — Изгледа я сурово. — Бях напълно ясен за това, което искам, а Бари — макар че трябва да призная, че е много секси — не отговаря на изискванията ми.

Анабел погледна замечтано към вратата.

— Ако с моя мозък имах нейното тяло, светът щеше да бъде в краката ми.

— По-кротко, доктор Зло*! Следващата кандидатка ще е тук след пет минути, а аз трябва да проведа един разговор. Ще я забавляваш, докато се върна, нали?

[* Пародиен персонаж от филма «Остин Пауър». — Бел.прев.]

— Следващата? Но аз не…

Хийт вече бе изчезнал в задната стая. Тя скочи от стола, готова да го последва, когато видя да влиза елегантна блондинка. С костюма «Ескада» и чантата «Шанел» тя сякаш носеше клеймото на «Стабилни бракове». Той майтап ли си правеше с нея? Наистина ли очакваше тя да забавлява кандидатката на конкуренцията?

Жената огледа бара. Въпреки дизайнерските дрешки, изглеждаше несигурна и дълбоко вкоренената в Анабел добра самарянка надигна сантименталната си глава. Съпротивлява се около трийсет секунди, но кандидатката явно бе толкова притеснена, че тя най-сетне се предаде и се отправи към нея.

— Хийт Чампиън ли търсите?

— Да.

— Извикаха го на телефона за пет минути. Помоли ме да ви правя компания. Аз съм Анабел Грейнджър, неговата… — Поколеба се. Не можеше да признае, че е резервната сватовница, а нямаше смелост да се представи като негова асистентка, затова изтърси това, което й се стори най-добро: — Аз съм шефът на Хийт.