Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Беше спешен случай.

— Подозирам, че при теб всичко е спешно. Не се обиждай.

Хийт прокара палец по ръба на чашата си.

— Обикновено не смятам за необходимо да се защитавам, но сега ще направя изключение, а когато свърша, ти ще ми се извиниш.

— Ще видим.

— Играч, на когото преди две години уредих прехвърлянето, тази вечер усукал своето мазерати около телефонен стълб. Обади се майка му. Той дори не е мой клиент — подписал е с друг агент — но аз познавам родителите му. Мили хора. Момчето е в интензивното отделение. — С палеца си побутна чинията си настрани. — Майка му ми се обади, за да ми каже, че няма да доживее до сутринта. — Прикова поглед в нея. — Сега ти ми кажи кое е по-важно — неангажиращ разговор или утехата за тази майка.

Тя се втренчи в него, сетне се засмя.

— Току-що си го измисли.

Рядко някой можеше да го изненада, но Анабел Грейнджър го бе постигнала. Хийт я удостои с възможно най-ледения си поглед.

— Доста е интересно да намираш нечия трагедия забавна.

Очите й се присвиха в ъгълчетата, а в ирисите й затанцуваха златни точици.

— Пълна измислица.

Той се опита да я смрази с поглед — беше ненадминат в умението да застави другия да сведе очи — но тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че Хийт се предаде и избухна в смях.

Анабел го измери със самодоволен поглед.

— Имам двама братя, които също са преуспели работохолици, така че съм запозната отблизо с всичките номера на мъжете от твоята порода.

— Нима имам порода?

— При това точно определена.

— Най-после схванах… — Събеседникът й опря лакът на масата, потри ъгълчето на устата си и я изгледа изучаващо. — Бедната, нещастна Анабел. Всички тези неподходящи подхвърляния, заядливите коментари… Случаят е съвсем ясен. Резултат от детството, изживяно в сянката на съвършените ти братя. Много ли е било болезнено да се чувстваш напълно пренебрегната? Зарасналите рани още ли болят, когато вали?

Тя изсумтя — изненадващо шумен звук за такава дребничка жена.

— Аз се молех да бъда пренебрегната. Балет, пиано, езда. Дори и фехтовка, за бога. Кой кара децата си да вземат уроци по фехтовка? Участие в момичешки скаутски групи, в оркестъра, частни учители, ако получа някоя четворка, парични поощрения, ако успея да стана член на престижен клуб, и специален бонус, ако ме изберат в ръководството. При все това някак си успях да оцелея, макар че мъчението още продължава.

Тя току-що бе описала мечтаното от него детство. В съзнанието му изплуваха откъслечни спомени. Пиянският глас на баща му… «Вдигни проклетия си нос от тази книга и върви да ми купиш цигари.» Хлебарки, щъкащи под хладилника, протекли тръби, от които капе ръждива вода върху линолеума. Миризмата на антисептици за дезинфекция — много добре си я спомняше — когато една от приятелките на стареца му се опита да почисти караваната, и сетне неизбежното затръшване на металната врата, когато тя изхвърча навън.

Анабел избута последната мида към края на чинията си и го погледна.

— Наистина мисля, че ще харесаш Рейчъл.

— Харесвам Гуен.

— Защото ти отказа. Между двама ви нямаше химия.

— Грешиш. Определено имаше химия.

— Наистина не разбирам защо точно сега си решил да се жениш? Имаш Боди, асистенти и винаги можеш да наемеш икономка, която да организира някой от важните ти делови приеми. Колкото до децата… Трудно е да ги гледаш и възпитаваш, когато мобилният ти телефон е постоянно залепен за ухото.

Крайно време беше да сложи Тинкърбел на мястото й. Хийт се облегна на стола си и погледът му се плъзна към гърдите й.

— Забрави секса.

Беше й нужно малко по-дълго време, за да отговори.

— И това можеш да си купиш.

— Скъпа — изрече провлечено нахалникът, — никога в живота ми не се е налагало да плащам за секс.

Анабел се изчерви и той реши, че най-сетне й бе натрил малкото носле, но в същия миг видя как тя го вирна дръзко във въздуха.

— Което само доказва колко отчаяни могат да бъдат някои жени.

— Това от личен опит ли го знаеш?

— Така смята Раул. Моят любовник. Той е много проницателен.

Хийт се ухили и в същия миг го озари прозрението, че отдавна не се бе забавлявал толкова в компанията на жена. Ако Анабел Грейнджър беше с няколко сантиметра по-висока, значително по-изтънчена, по-организирана, не толкова властна и по-склонна да попива с обожание всяка негова дума, от нея щеше да излезе идеалната съпруга.

6.

Някой седна на седалката до Хийт в салона за първа класа, но той беше прекалено зает с таблицата на екрана на лаптопа, за да обърне внимание. Едва когато стюардесата подкани да се изключат електронните устройства, той усети лекото ухание на парфюм. Вдигна глава и се взря в две интелигентни сини очи.