Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Играеше си разсеяно със сламката, за да не зяпа профила му, и мислено си отбеляза да потърси някой добър, богат, секси и не особено умен, който ще цени Бари и ще се грижи за нея.

— Не съм много доволен от работата ти, Анабел. И повече никакви срещи с жени като първата тази вечер.

— Съгласна. И повече няма да ме караш да присъствам на срещите с кандидатките на «Стабилни бракове». Както ти сам мъдро отбеляза, не е в мой интерес да помагам на Порша Пауърс.

— В такъв случай защо така упорито се опитваше да ме убедиш отново да се срещна с Мелани?

— Когато съм гладна, не осъзнавам напълно какви ги върша.

— От последната се отърва само за четиринайсет минути. Отлична работа. За награда ти разрешавам от сега нататък да присъстваш на всичките ми срещи.

Анабел едва не се задави с бучката лед.

— Какви ги говориш?

— Много добре ме чу.

— Дявол да го вземе, нали не искаш да…

— Точно това искам — кимна Хийт и извади от джоба си пачка пари, стегнати с голяма златна щипка. Хвърли няколко банкноти на масата и издърпа Анабел от стола. — Да вървим. Ще те нахраня.

— Но… аз не… аз няма… — заекваше Анабел, докато прекосяваха бара, опитвайки се да му обясни, че няма намерение да прави компания на кандидатките на госпожа Пауърс и че очевидно си е загубил ума.

Ала той пренебрегна ломотенето й, за да поздрави собственика на ресторанта, приличащ на космат териер. Двамата мъже си размениха няколко фрази на италиански, което я учуди, макар че явно нищо в поведението на клиента й не биваше повече да я учудва.

Едва бяха седнали в най-доброто сепаре в салона за хранене, когато дотърча един сервитьор и ги попита какво ще пият. После се появи лично майката на собственика и ги поздрави, като им донесе кошничка с хляб и блюдо с ордьоври. Последва нов порой от италиански фрази. Анабел повече нямаше сили да устои на апетитното ухание на топъл хляб, отчупи си един залък и го натопи в зехтина, подправен с розмарин.

Също като в бара, в салона за хранене стените бяха боядисани в златисти тонове, а корнизите — наситено пурпурни, но тук осветлението бе по-ярко, което караше розовите покривки и светлозелените салфетки да изпъкват по-силно. В средата на всяка маса бяха поставени малки керамични вази, със скромни букети от полски цветя и треви. Атмосферата в ресторанта беше домашна, удивително уютна и в същото време елегантна.

Хийт разбираше от вина повече от Анабел и й поръча каберне, а за себе си — бира «Самюел Адамс». Подносът с ордьоврите преливаше от фини резени месо, фаршировани гъби, стръкове от градински чай, хапки италианско овче сирене пекорино, набодени на клечици, и едри червени вишни.

— Първо хапни — подкани я той. — После ще поговорим.

Младата жена беше повече от щастлива да се подчини, а той нищо не продума, преди да им сервират основните блюда: миди, плуващи като бледи острови в море от печурки и манатарки за нея, а за него — спагети с доматен сос с подправки, късчета колбас и козе сирене.

Той хапна малко, отпи от бирата и втренчи в нея същия пронизващ поглед, с който през цялата вечер бе изучвал представените му кандидатки.

— От сега нататък очаквам да присъстваш на всички срещи и да се държиш както тази вечер.

— Ако съсипеш най-вкусната вечеря, която някога съм яла, никога няма да ти го простя.

— Ти притежаваш много добра интуиция и умееш да водиш разговор. И независимо от мнението ти за Мелани, изглежда, си наясно какво търся. Би било много глупаво, ако не се възползвам от способностите ти, а аз определено не съм глупак.

Тя загреба щедро с вилицата си от златистия качамак, подправен изобилно с чесън.

— Я пак ми напомни защо е в мой интерес да помагам на сватовническите усилия на Порша Пауърс, защото май съм го забравила.

Хийт взе ножа.

— Сега сключваме нова сделка. — С едно ловко движение разряза наполовина парчето наденичка. — Онези десет хиляди, които ми поиска, не бяха нищо повече от блъф. И двамата сме наясно с това.

— Не беше…

— Вместо това ти платих пет хиляди и обещах останалите, ако има резултат от усилията ти. Както се оказва, днес е щастливият ти ден, защото реших да ти напиша чек за пълната сума, независимо дали ти, или Порша ще ме запознаете с бъдещата ми съпруга. И тъй като ти ще участваш в процеса, ще си получиш парите — завърши той и вдигна чашата си за тост. — Поздравления.

Анабел остави вилицата си.

— Защо е тази щедрост?

— Защото така е по-ефективно.

— Но не чак толкова, както ако Порша те запознава лично с кандидатките си. Нали точно затова й плащаш цяло състояние.