Сюзън Филипс - Мис Каприз

Тя се разсмя.

- Вероятно скаридите са били престояли.

Той грабна ръката й и целуна пръстите й.

- Любов. Влюбих се. Задължително трябва да участваш в моя филм. От момента, в който те видях, знаех, че ще си идеална за ролята на Лусинда.

Франческа повдигна вежда.

- Аз не съм актриса. Какво те накара да мислиш така?

Той се намръщи.

- Никога не лепя етикети на хората. Ти си това, което възприемам, че си. Ще кажа на моя продуцент, че просто отказвам да снимам филма без теб.

- Не смяташ ли, че това е малко крайно? - попита го Франческа с усмивка. - Познаваш ме от пет минути.

- Познавал съм те през целия си живот, аз винаги се доверявам на инстинктите си. Това ме отличава от останалите. -Устните му оформиха идеален овал и изпуснаха второ кръгче от дим. - Ролята е малка, но запомняща се. Експериментирам с идеята за физическото и духовното пътуване във времето -южняшка плантация в пика на просперитета й през осемнайсети век и после в наши дни, потънала в разруха. Искам да те използвам в началото в няколко кратки, но безкрайно забележителни сцени, в ролята на млада английска девица, която идва в плантацията. Тя не говори, но присъствието й абсолютно завладява екрана. Ролята може да се превърне в образцова, ако се интересуваш от сериозна кариера.

За частица от секундата Франческа изпита див, лудешки безразсъден пристъп на изкушение. Филмова кариера би могла да е идеалният отговор на всичките й финансови затруднения, а и драматизмът на изпълнението винаги я беше привличал. Помисли си за приятелката си Мариса Беренсон, която, изглежда, се чувстваше идеално с филмовата си кариера, и после почти се разсмя на глас на наивността си. Истинските режисьори едва ли се примъкваха към непознати жени на коктейли да им предлагат роли.

Байрон бе измъкнал малък подвързан с кожа бележник от джоба на гърдите си и драскаше нещо в него със златна химикалка.

- Трябва да тръгна за Щатите утре, така че ми звънни в хотела предобед. Ето къде съм отседнал. Не ме разочаровай, Франческа. Цялото ми бъдеще зависи от твоето решение. Наистина не можеш да отхвърлиш възможността да се появиш в голям американски филм.

Докато вземаше листа от него и го плъзваше в джоба си, тя се въздържа да изкоментира, че „Делта Блъд“ не й звучи като голям американски филм.

- Беше чудесно да се запознаем, Лойд, но се опасявам, че аз не съм актриса.

Той притисна и двете си ръце - едната с цигарето и другата с питието - към ушите си и заприлича на извънземно, обвито в дим.

- Без негативни мисли! Ти си това, което аз виждам в теб. Творческият ум по никакъв начин не може да си позволи негативни мисли. Позвъни ми предобед, скъпа. Просто трябва да те имам!

С тези думи той се отправи обратно към Миранда. Докато го наблюдаваше, Франческа почувства една ръка да докосва рамото й, а в ухото й някой прошепна:

- Той не е единственият, който трябва да те има.

- Ники Гуинуик, ти си ужасяващ секс звяр - каза Франческа, като се обърна, за да го целуне мимолетно по гладко избръснатата челюст. - Току-що срещнах много забавен дребосък. Познаваш ли го?

Никълъс поклати глава.

- Той е от приятелите на Миранда. Ела в трапезарията, скъпа. Искам да ти покажа новия Де Кунинг.

Франческа послушно огледа картината, после поговори с няколко от приятелите на Ники. Забрави за Лойд Байрон, докато Миранда Гуинуик не я притисна точно когато двамата с Никълъс се приготвяха да тръгват.

- Поздравления, Франческа - каза тя. - Чух чудесните новини. Изглежда, имаш талант всеки път да успяваш да си стъпиш на краката. Като котка...

Франческа откровено не харесваше сестрата на Никълъс. Намираше Миранда за суха и чуплива като клонка, на каквато приличаше, и в същото време смехотворно свръхпокровителствена към брат си, който беше достатъчно голям, за да се грижи сам за себе си. Двете жени отдавна се бяха отказали от опитите си да изразяват нещо повече от куха любезност една към друга.

- Като говорим за котки - каза тя любезно, - изглеждаш божествено, Миранда. Много е хитро да комбинираш ивици и карета. Но за какви чудесни новини говориш?

- За филма на Лойд, разбира се. Преди да си тръгне, ми каза, че те е избрал за важна роля. Всички наоколо позеленяха от завист.

- Ти наистина ли му вярваш? - Франческа повдигна едната си вежда.

- Не трябва ли?

- Разбира се, че не. Не съм изпаднала дотолкова, че да се появявам в четвъртокласни филми.

Сестрата на Никълъс отметна глава и се разсмя, а очите й заблестяха с нехарактерна светлина.