Сюзън Филипс - Мис Каприз

Само седмици след смъртта на майка й на прага започнаха да се появяват мъже в костюми от три части с правни документи и алчни очи. Първо изчезнаха бижутата на Клоуи, после астън мартинът и картините. Накрая беше продадена и самата къща. Това уреди и последния от дълговете, но остави Франческа само с няколкостотин паунда, повечето от които вече бяха изхарчени и тя временно се настани в дома на Сиси Кавендиш, една от най-старите приятелки на Клоуи. За жалост, Франческа и Сиси никога не се бяха разбирали добре и от началото на септември Сиси бе дала ясно да се разбере, че иска Франческа да се изнесе. А тя не беше сигурна колко още ще може да я залъгва с мъгляви обещания.

Насили се да се разсмее на шегата на Талмедж Бътлър и се опита да намери утеха в идеята, че безпаричието е досадна, но временна ситуация. В другия край на помещението зърна Никълъс в морскосиньо сако на „Гивс енд Хокс“ и панталон с басти. Ако се омъжеше за него, щеше да има парите, от които се нуждаеше. Беше обмислила сериозно тази идея през един следобед преди няколко седмици, и то само за съвсем кратък миг, след като получи телефонно обаждане от някакъв извънредно омразен мъж, който я заплаши с какви ли не неприятни неща, ако не направи плащане по кредитната си карта. Не, Никълъс Гуинуик не беше решение на проблемите й. Тя презираше жените, които бяха толкова отчаяни, толкова несигурни в себе си, че се женеха за пари. Беше само на двайсет и една. Бъдещето й бе твърде специално, твърде пълно с обещания, за да го съсипе заради някаква временна спънка. Скоро щеше да се случи нещо. Всичко, което трябваше да направи, бе да чака.

- ...само боклук, който ще превърна в изкуство.

Дочутото изречение, привлякло вниманието на Франческа, бе произнесено от елегантен мъж, който приличаше на Ноел Кауърд, с късо цигаре и фризирана коса. Той се откъсна от Миранда Гуинуик, за да се материализира до нея.

- Здравей, скъпа - каза й. - Ти си невероятно красива, а аз чакам цяла вечер, за да те получа. Миранда каза, че ще ми харесаш.

Тя се усмихна и постави ръка върху неговата протегната длан.

- Франческа Дей. Надявам се, че съм си струвала чакането.

- Лойд Байрон. Напълно си струваше. Срещали сме се и преди, макар че сигурно не си спомняш.

- Напротив, помня много добре. Ти си приятел на Миранда, известен филмов режисьор.

- Само наемник, опасявам се, който отново се продаде за един пробит долар. - Той отметна драматично глава и заговори на тавана, като изпусна идеално кръгче дим. - Какво мизерно нещо са това, парите. Карат необикновените хора да правят какви ли не покварени неща.

Очите на Франческа се разшириха дяволито.

- Колко точно покварени неща сте направили, ако позволите да попитам?

- Твърде, твърде много. - Той си пийна от водната чаша, щедро напълнена с нещо, което приличаше на чист скоч. -Всяка връзка с Холивуд развращава. Аз обаче съм решен да сложа собствения си отпечатък дори върху най-глупавия комерсиален продукт.

- Какъв невероятен кураж! - Тя се усмихна с, както се надяваше, възхищение, макар че всъщност беше развеселена от почти съвършената му пародия на отегчен от света режисьор, насилван да прави компромиси с изкуството.

Очите на Лойд Байрон проследиха скулите й, а после се плъзнаха по устните - в погледа му имаше достатъчно възхищение, но никаква страст, което й подсказа предпочитанието му към мъжката компания. Той сви устни и се наведе напред, сякаш споделяше голяма тайна. - След два дни, скъпа Франческа, заминавам за забравената от бога Мисисипи, за да започна снимките на нещо, наречено „Делта Блъд“ - сценарий, който собственоръчно трансформирах от окаян боклук в силно духовно послание.

- Обожавам духовните послания - изгука тя и си взе нова чаша шампанско от преминаващия келнер, докато тайно изучаваше Сара Фаргейт-Смит, облечена в рокля на ивици от тафта, и се опитваше да реши дали е на „Адолфо“, или на „Валентино“.

- Възнамерявам да направя „Делта Блъд“ алегория, послание за почит както към живота, така и към смъртта. - Той направи драматичен жест с чашата, без да разсипе и капка. -Месекващият цикъл на естествения ред. Разбираш ли?

- Несекващите цикли са тясната ми специалност.

За момент той сякаш се вглеждаше през кожата й, после драматично затвори очи.

- Мога да усетя жизнената ти сила да пулсира толкова могъщо във въздуха, че дъхът ми секва. Ти изпращаш невидими вибрации дори с най-лекото движение на главата си. - Притисна ръка към бузата си. - Абсолютно никога не греша за хората. Докосни кожата ми. Със сигурност е лепкава.