Сюзън Филипс - Мис Каприз

Не прави никакви глупости, Дали, и продължавай да правиш бърдита.

С обич,

Холи Грейс

П.П. Измислих си част от нещата за Сю Луис Джеферсън, така че, ако я видиш следващия път в Уайнет, не й споменавай нищо.

Дали се усмихна, сгъна писмото на четири и го прибра в джоба на ризата си, най-близкото място до сърцето му.

6

Лимузината беше „Шевролет“, модел 1971-ва без климатик. Това бе особено неприятно за Франческа заради плътната тежка жега, която сякаш оформяше пашкул около нея. Макар че до този момент пътуванията й в САЩ бяха ограничени до Манхатън и Хамптънс, тя беше твърде заета със собствените си погрешни преценки, за да покаже какъвто и да е интерес към непознатия пейзаж, който прекосяваха, откакто напуснаха Гълфпорт преди час. Как можеше толкова да сбърка при подбора на гардероба си? Взря се с отвращение в тежкия си бял вълнен панталон и дългия светлозелен кашмирен пуловер с ръкави, който прилепваше толкова неудобно към кожата й. Беше първият ден на октомври! Кой би предположил, че ще е толкова горещо?

След почти двайсет и четири часово пътуване очите й се затваряха от умора, а тялото й беше покрито с мръсотия. Летя от „Гетуик“ до „Джей Еф Кей“, от там до Атланта, а след това до Гълфпорт, където температурата беше трийсет и три градуса на сянка и единственият шофьор, когото успя да наеме, имаше кола без климатик. Сега всичко, за което можеше да мисли, бе да се добере до хотела, да си поръча хубав джин, да си вземе дълъг студен душ и да спи през следващите двайсет и четири часа. Веднага щом се свържеше с филмовата компания и откриеше къде е настанена, щеше да направи точно това.

Отлепи пуловера от влажния си гръден кош и се опита да мисли за нещо, с което да се развесели, докато стигне до хотела. Това щеше да е абсолютно разбиващо приключение, каза си. Макар че нямаше никакъв опит като актриса, беше много добра имитаторка и щеше да работи упорито по филма, така че критиците да решат, че е чудесна, и всички най-добри режисьори да пожелаят да я ангажират. Щеше да ходи по великолепни партита, да направи успешна кариера и да спечели купища пари. Точно това бе липсващата част в живота й, онова изплъзващо се „нещо“, което никога не успяваше да определи. Защо досега не се беше сетила?

Отлепи косата от слепоочията си с върховете на пръстите и се поздрави за това, че е успяла да се справи толкова добре с намирането на пари за самолетни билети. Всъщност дори беше забавно, след като първоначалният шок от идеята отмина. Много хайлайф дами носеха дизайнерските си дрехи в специализирани магазини, които ги изкупуваха за препродажба. Не знаеше защо не беше направила същото още преди месеци. С парите от продажбата си купи билет за първа класа и уреди най-спешните си сметки. Хората правеха финансовите въпроси толкова ненужно сложни, осъзнаваше сега тя, а всичко, което им беше нужно, за да решат затрудненията си, бе малко инициатива. Франческа се отвращаваше да носи дрехи от предишния сезон, а така можеше да си купи напълно нов гардероб веднага щом филмовата компания й възстановеше разходите за път.

Колата пое по дълга алея, обточена с дъбове. Тя проточи врат, докато завиваха, и видя възстановена плантаторска къща пред себе си - триетажна постройка от дърво и тухли с шест колони с канелюри, изящно крепящи предната веранда. Докато се приближаваха, Франческа забеляза съвременни камиони и ванове, паркирани близо до къщата. Превозните средства изглеждаха не на място, също като членовете на екипа, които се щураха наоколо в къси панталони и тениски, голи до кръста или с изрязани потници.

Шофьорът спря и се обърна към нея. Имаше голяма кръгла значка, закачена за яката на жълто-кафявата му униформена риза. Надписът от горната й част беше „1776-1976“, а в центъра и отдолу пишеше „АМЕРИКА“ и „СТРАНАТА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ“. Откакто слезе от самолета, Франческа навсякъде виждаше знаци, посветени на двестагодишнината на Америка. Сувенирните щандове бяха отрупани с възпоменателни значки и евтини пластмасови модели на Статуята на Свободата. Когато преминаха през Гълфпорт, дори видя противопожарни кранове, боядисани като опълченци от освободителната война. За някой, който идваше от страна като Англия, цялото това празнуване на някакви си двеста години изглеждаше прекадено.

- Четиресет и осем долара - обяви шофьорът, но с толкова силен акцент, че тя едва го разбра.

Франческа порови из доларите, които бе купила със своите английски паунди, когато кацна на ,Джей Еф Кей“, и му подаде повечето от парите си заедно с щедър бакшиш и усмивка. После се измъкна от таксито, вземайки и козметичния си куфар.