Сюзън Филипс - Мис Каприз

Но логиката нямаше нищо общо с личните демони и не случайно личният демон на Дали бе приел формата на Джак Никлаус - мъж, на когото той се възхищаваше повече от всеки друг, мъж с чудесно семейство, уважаващ колегите си и с най-страхотната игра на голф, която светът бе виждал. Мъж, който не можеше да се провали, дори да се опиташе.

Ти си хлапе от мизерните квартали - прошепна Мечката, докато Дали се готвеше за къс лек удар на шестнайсети грийн. Топката докосна края на дупката и се изтърколи настрани.

Джони Милър погледна съчувствено Дали, после изпълни пара си. Две дупки по-късно, когато Дали изпълни своя удар на осемнайсета дупка, преднината му се беше стопила до равен резултат с Милър.

Казваше ти твоят старец, че не струваш много - заяви Мечката, когато топката на Дали се отклони упорито настрани. - Защо не го послуша?

Колкото по-лошо играеше Дали, толкова повече се шегуваше с тълпата.

- Е, откъде изскочи това мизерно изпълнение? - извика към зрителите, почесвайки се по главата с престорено учудване. После посочи към една закръглена внушителна жена, която стоеше до въжетата. - Мадам, може би е по-добре да оставите чантата си и да Лойдете насам, за да изпълните следващия удар вместо мен.

Постигна боги 11на последната дупка, а Джони Милър – бърди 12. След като играчите подписаха картите с резултатите си, председателят на турнира връчи на Милър трофея за първото място и чек за трийсет хиляди долара. Дали му стисна ръката, потупа няколко пъти Милър по рамото и после отиде да се пошегува още малко с публиката.

- Това получавам, задето снощи позволих на Скийт да ми държи устата отворена и да налива бира в гърлото ми. Старата ми баба щеше да играе по-добре с градинско гребло и кънки.

Дали Бодин бе прекарал цялото си детство в избягване на бащините си юмруци и не би позволил на никого да види, че е наранен.

4

Франческа стоеше в центъра на купчина пръснати по пода вечерни рокли и изучаваше отражението си в стената от огледала, изградена в единия край на спалнята й, която сега беше украсена с копринени тапети на ивици в ни цветове, столове в стил „Луи XV“ и един ранен Матис. Като архитект, погълнат от проекта си, тя изучаваше двайсетгодишното си лице за някакви дяволски несъвършенства, които биха могли да са се появили пакостливо от последния път, когато се беше оглеждала. Малкият й прав нос беше поръсен с безцветна пудра за дванайсет паунда опаковката, клепачите й бяха оцветени в опушени сенки, а миглите й бяха внимателно разделени с мъничък гребен от костенуркова черупка и бяха почернени с точно четири мазки вносен немски туш. Тя сведе критичния си поглед надолу по финото си телосложение, към изящната извивка на гърдите и линията на талията, преди да се отправи към краката, красиво обвити от зелен панталон от велур, идеално допълнен от копринена блуза в цвят слонова кост на „ГТиеро дьо Монци“. Тъкмо я бяха обявили за една от десетте най-красиви жени на Великобритания за 1975 година. Макар че никога не би проявила глупостта да го каже на глас, тя тайно се чудеше защо списанията се бяха занимавали с останалите девет.

Деликатните черти на Франческа притежаваха по-класическа красота от тези на майка й и баба й и бяха много променливи. Дръпнатите й зелени очи можеха да стават студени и отчуждени като на котка, когато беше недоволна, или дръзки като на барманка от Сохо, ако настроението й се променеше. Когато осъзна колко внимание й носи това, тя започна да подчертава приликата си с Вивиън Лий и остави кестенявата си коса да порасне в къдрав облак до раменете, като от време на време я прибираше назад от малкото си лице с фиби, за да изпъкне приликата.

Докато наблюдаваше отражението си, не й хрумваше, че е плиткоумна и суетна, че много от хората, които смяташе за приятели, едва я понасяха. Мъжете я обичаха и това беше всичко, което имаше значение. Тя бе толкова скандално красива, толкова съвършено очарователна, когато вложеше енергията си в това, че само най-добре защитените мъже можеха да й устоят. Да бъдат с Франческа, за тях беше, като да вземат наркотик, и дори след като връзката им приключеше, мнозина откриваха, че се връщат за съсипващ вгори рунд.

Също като майка си, и тя говореше в хиперболи и слагаше думите си в невидим курсив, като представяше дори най-баналните случки като огромни приключения. Носеха се слухове, че е магьосница в леглото, макар че подробностите за това, кой беше проникнал първи в пленителната вагина на прелестната Франческа, с времето се бяха замъглили. Целуваше се отлично, това беше сигурно, облягаше се върху гърдите на мъжа, сгушваше се в ръцете му като чувствено котенце и понякога ближеше устата му с връхчето на малкия си розов език.