Сюзън Филипс - Мис Каприз

Не бяха пътували повече от два часа през онзи ден, когато стана очевидно, че двамата нямат почти нищо освен пари за пълен резервоар бензин. Бягството от гнева на Джейси Бодин обаче не беше попречило на Дали да хвърли няколко очукани стика в багажника, преди да се втурне към Хюстън, така че той започна да търси информационни табели за най-близкия голф клуб.

Докато отбиваше по една оградена с дървета алея, Скийт го погледна.

- Не ти ли хрумна, че двамата не изглеждаме много подходящо за голф клуб с този откраднат студебейкър и съсипаното ти лице?

Отеклата устна на Дали се изви в самонадеяна усмивка.

- Тези неща нямат значение, когато можеш да изпълниш двеста и двайсет ярдов 8удар с петица и да приземиш топката върху пет цента.

Той накара Скийт да си изпразни джобовете, взе събраната сума от дванайсет долара и шейсет и четири цента, приближи се до трима от редовните членове и им предложи да изиграят приятелски мач при десет долара за дупка. Предложи им великодушно да използват електрическите си колички и огромните си кожени чанти, претъпкани със стикове „Уилсън“ и „Макгрегър“. Дали обяви, че ще е щастлив да върви редом с тях със своята петица и втората си най-добра топка „Тайтълист“.

Мъжете огледаха мърлявото красиво дете, от чиито джинси се подаваха кокалести глезени, и поклатиха глави.

Дали се ухили и ги нарече „безполезни лайняни женчовци с жълто около устата“, предложи им да вдигне залога на двайсет долара за дупка, точно седем долара и трийсет и шест цента повече, отколкото имаше в задния си джоб. Членовете го подкараха към първия тий и го заплашиха, че ще му ритат многознаещия задник чак до границата е Оклахома.

Същата вечер Дали и Скийт ядоха стекове и спаха в „Холидей Ин“.

Когато стигнаха Джаксънвил, имаха трийсет минути преди началото на квалификациите за „Ориндж Блосъм Оупън“, 1974 година. Същия следобед, в стремежа си към известността, един спортен репортер от Джаксънвил изрови стъписващия факт, че Далас Бодин, със своя селяндурски говор и назадничави убеждения, има бакалавърска степен по английска литература. Две вечери по-късно репортерът най-сетне успя да го проследи до „Луела“, мръсна бетонена постройка с олющена розова боя и пластмасови фламинга, и го предизвика с информацията, сякаш току-що бе напипал политически скандал.

Дали вдигна поглед от чашата си с бира, сви рамене и каза, че след като дипломата му е от Тексаския университет, вероятно не струва много.

Точно този тип непочтителност привличаше спортните репортери за още от същото, откакто преди две години Дали бе влязъл в света на професионалните играчи. Той ги забавляваше в продължение на часове с нецензурни коментари за състоянието на Щатите, спортистите, които са се продали на Холивуд, и „гъзоразцепващата“ еманципация на жените. Беше от новото поколение добри момчета - красив като филмова звезда, прекалено скромен и много по-умен, отколкото искаше да се знае. Дали Бодин беше почти съвършеният материал за списание с едно изключение.

Винаги губеше на големите турнири.

След като беше обявен за новото златно момче сред професионалистите, извърши почти непростимия грях да не спечели и един важен турнир. Ако играеше в двуетапно състезание в предградията на Апопка, Флорида, или Ървинг, Тексас, можеше да спечели с осемнайсет удара под пара, но на „Боб Хоуп“ или „Кемпър Оупън“ можеше дори да не стигне до пар. Спортните журналисти не спираха да задават на читателите си един и същи въпрос: кога Далас Бодин ще достигне потенциала си като професионалист?

Тази година Дали беше решил да спечели „Ориндж Блосъм Оупън“ и да сложи край на серията от лош късмет. От една страна, харесваше Джаксънвил - по негово мнение това беше единственият град във Флорида, който не се опитваше да се превърне в тематичен парк - а и харесваше игрището, на което се провеждаше турнирът. Въпреки липсата на сън успя да се представи солидно на квалификациите в понеделник и после, напълно отпочинал, игра брилянтно на Про-Ам 9в сряда. Успехът укрепи самочувствието му, а също и фактът, че Златната мечка 10от Кълъмбъс, Охайо, се беше разболял от тежък грип и бе принуден да се оттегли.

Чарли Корнър, спортният журналист на Джаксънвил, пийна глътка от чашата си с бира и се опита небрежно да се излегне в стола си със същата грация, която бе наблюдавал у Дали Бодин.

- Мислиш ли, че оттеглянето на Джак Никлаус ще се отрази върху „Ориндж Блосъм“? - попита той.