Сюзън Филипс - Мис Каприз

Клоуи въздъхна.

- Съжалявам, скъпа. Аз... аз мисля за разни неща и не спя добре. Ще ти взема сребърното кимоно утре.

Удоволствието на Франческа, че ще получи правилното кимоно, не успя да засенчи напълно притеснението й за Клоуи. Опита се възможно най-нежно да я накара да разбере колко сериозна е ситуацията.

- Ти си на четиресет, мамо. Трябва да започнеш да се грижиш по-добре за себе си. Боже, не си ходила на масаж на лицето от седмици.

За свое изумление, видя, че е засегнала Клоуи. Спусна се и прегърна набързо майка си за помирение, като внимаваше да не размаже деликатно нанесения руж по скулите й.

- Няма значение - каза. - Аз те обожавам. А ти си все така най-красивата майка в Лондон.

- Което ми напомня, че една майка в тази къща е достатъчна. Вземаш си противозачатъчните, нали, скъпа?

Франческа изстена.

- Не започвай отново...

Клоуи извади чифт ръкавици от щраусова кожа на „Шанел“ и започна да си ги слага.

- Не мога да понеса мисълта, че ще забременееш, докато си още толкова млада. Бременността е толкова опасна.

Франческа отметна косата си зад раменете и се обърна към огледалото.

- Още една причина да не забравям, нали - каза тя безгрижно.

- Просто бъди внимателна, скъпа.

- Случвало ли се е някога да изпусна от контрол ситуация, в която има замесени мъже?

- Слава богу, не. - Клоуи пъхна палци под яката на визоновото палто и повдигна кожата така, че да докосне челюстта й. - Ако само можех да приличам повече на теб, когато бях на двайсет. - Тя се изкиска сухо. - Кого заблуждавам? Ако само можех да съм повече като теб сега. - Тя й изпрати въздушна целувка, помаха й за довиждане с чантичката си и изчезна по коридора.

Франческа сбърчи нос срещу огледалото, после извади гребена, който тъкмо бе прокарала през косата си, и отиде до прозореца. Докато се взираше в градината, в главата й се появи неканен спомен за срещата й с Еван Вариън и тя потръпна. Макар да знаеше, че сексът не би могъл да е толкова ужасен за повечето жени, нейното преживяване с Еван преди три години я бе накарало да изгуби по-голяма част от желанието си за следващи експерименти дори с мъже, които я привличаха. И все пак подигравката на Еван за фригидността й се бе задържала в прашасалите кътчета на ума й и изскачаше от там в най-странни моменти, за да я преследва. Най-накрая миналото лято тя събра кураж и позволи на един красив млад шведски скулптор, когото бе срещнала в Маракеш, да я отведе в леглото.

Намръщи се, когато си спомни колко ужасно беше. Знаеше, че сексът сигурно е повече от това, просто да отдаде тялото си на някого, а той да докосва най-интимните й части, докато от мишниците му по нея капе пот. Единственото усещане, което преживяването бе събудило у нея, беше ужасна тревожност. Тя мразеше уязвимостта, разстройващото усещане, че е изпуснала контрола. Къде беше мистичната близост, за която пишеха поетите? Защо пе беше в състояние да се почувства близо до никого?

Докато наблюдаваше отношенията на Клоуи с мъжете, Франческа беше научила още от много малка, че сексът е стока за продан като всяка друга. Знаеше, че рано или късно, ще трябва отново да позволи на някой мъж да прави любов с нея. Но беше решена да отлага момента, докато не почувства, че контролира напълно ситуацията и че наградата ще е достатъчно голяма, за да оправдае тревожността. Точно каква би могла да е тази награда, тя не знаеше. Със сигурност не и пари. Парите си бяха пари, не нещо, за което да се замисля. Не беше и социално положение, тъй като то й беше осигурено до голяма степен от самото й раждане. Беше нещо... изплъзващото се нещо, което липсваше в живота й.

И все пак като оптимист тя смяташе, че неудачният й сексуален опит би могъл да й е от полза. Толкова много от познатите й скачаха от легло в легло, докато не загубеха всякакво достойнство. Тя не скачаше в никакви легла и все пак създаваше илюзията за сексуален опит - която заблуждаваше дори майка й - докато в същото време оставаше настрани. Общо взето, това беше могъща комбинация, която привличаше най-интересните мъже.

От мислите й я откъсна звънът на телефона. Тя прескочи нахвърляните дрехи и прекоси стаята, за да вдигне слушалката.

- Франческа на телефона - каза, като седна на един от столовете „Луи XV“.

- Франческа, не затваряй. Трябва да говоря с теб.

- И това ако не е свети Николай. - Тя кръстоса крака и огледа крайчетата на маникюра си за несъвършенства.

- Скъпа, нямах намерение да те обидя така миналата седмица. - Гласът на Никълъс беше помирителен и тя си го представи седнал на бюрото в офиса си, с помрачени от решителността приятни черти. Ники беше толкова сладък и толкова скучен. - Бях нещастен без теб - продължи той. - Съжалявам, ако съм бил настоятелен.