Миро_Д - Unknown

— В колата н-навън има някой – запелтечи тя.

— Това е Джейд – изведнъж се засуети Ланс. – По-добре да тръгвам.

— Довел си тук Джейд? – Сякаш рояк пчели зажужа в главата на Джорджи.

— Нали ти казах – припомни й Ланс. – Дойдох тук направо от летището. Колата е със затъмнени прозорци. Никой не може да я види.

В стаята се възцари гъста тишина, с нож да я режеш. Брам пристъпи напред.

— Засрами се, Ланселот! Как си могъл да оставиш съпругата си в колата. – Очите му се присвиха застрашително. – Донеси ми един чадър, Чаз, за да отида да я поканя вътре.

Джорджи се вцепени. Сигурно й се бе причуло. Но не беше така. Брам беше ядосан и реагираше по типичния си импулсивен, вироглав маниер.

— Не мърдай от мястото си! – изсъска Пол и му препречи пътя.

Брам стисна челюсти и вирна упорито брадичка.

— Това е купон. Колкото повече, толкова по-весело.

Джорджи го ненавиждаше, но се предполагаше, че го обича и не можеше да издаде истинските си чувства пред толкова много свидетели. Трябваше да покаже как една жена, отново щастливо омъжена, ще посрещне съперницата, която й бе откраднала бившия съпруг идиот.

— Чаз, докато отиваш да вземеш чадъра на Брам, не забравяй и пистолета, за да се самоубия.

Явно бе уцелила правилната реплика, защото Рори се ухили:

— Това е най-забавното парти, на което съм била от години.

— Абсолютно! – подкрепи я Лора.

— Оправи си косата – прошепна Мег на Джорджи, когато Брам и Чаз изчезнаха, последвани от Ланс. – И си освежи червилото. Бързо!

— Да не си посмяла! – Ръката на Рори се стрелна напред. – И така си много красива.

— Рори е права – съгласи се агентката й като истинска подлизурка. – Джейд Джентри не може по нищо да се мери с теб.

Мег завъртя очи.

— Да, с изключение на най-прекрасното лице във Вселената, убийствено тяло и бившия съпруг на Джорджи.

— Действително – изпъшка Джорджи и рухна съкрушено върху дивана. – Трябва ми само пистолет.

Пол се приближи забързано към дъщеря си.

— Ела с мен, Джорджи. Не бива да се подлагаш на това.

Ненавременната заповед на баща й подейства като червено на бик, изпълвайки я с решителност да направи точно обратното.

— На нищо не се подлагам. Джейд не означава нищо за мен. – Отявлена лъжа. Само защото Джорджи бе престанала да обича Ланс, това не означаваше, че ще прости на него или на Джейд. Душата й жадуваше за отмъщение.

След няколко минути в гостната се появи Джейд. Сякаш огромен невидим прожектор осветяваше зашеметяващата й красота. Защо Джейд трябваше да е толкова божествено великолепна? Каква ирония на съдбата… Повечето кинозвезди мъже изглеждаха по-добре на екрана, отколкото на живо, а пък жените звезди приличаха на болни от енцефалит – с глави прекалено огромни за кльощавите им тела. Но не и Джейд. На живо тя беше неотразима, сякаш отново бяха оживели красавиците на някогашния Холивуд: огромни очи на сърна, като на Одри Хепбърн, фантастичните скули на Катрин Хепбърн, порцелановата кожа на Грейс Кели. Лъскавата й права тъмна коса обрамчваше съвършеното сърцевидно лице без следа от грим. Гърдите й бяха големи, но не вулгарно огромни. Тънка талия и дълги стройни крака. Тя не беше толкова висока като Джорджи, но се държеше с такава властна увереност, че Джорджи едва успя да овладее ужасяващото усещане, че се спаружва с всяка изминала минута.

Ланс стоеше от лявата й страна, а Брам – от дясната. Пол излезе напред, за да я поздрави и закри дъщеря си от погледа й. Случайно или преднамерено – кой ли можеше да каже?

— Аз съм Пол Йорк. Доколкото разбрах, идвате направо от летището.

— Имах чувството, че летим цяла вечност. – Също като Ланс и тя изглеждаше уморена, с разрошена коса. Макар и малко омачкани, черният прав панталон и черната блуза без ръкави изглеждаха много шик. По нищо не можеше да се отгатне, че тази жена само преди месец е изгубила бебето си. Тя пристъпи настрани, опитвайки се да надзърне зад гърба на Пол. Несъмнено търсеше Джорджи, за да я удостои с голяма шибана прегръдка. За щастие, точно в този момент иззвъня мобилният й телефон. – Трябва да се обадя. Двама от хората ни в самолета са тежко болни.

Смъкна от рамото си чантата торба, извади телефона и се отдалечи встрани. Лора си доля кафе, а Мег грабна един трюфел от подноса. Брам се насочи към Джорджи, която се надяваше, че няма да се приближи прекалено, защото тогава нямаше да устои на изкушението здравата да го изрита.

Рори се намеси, за да разсее напрежението.