Миро_Д - Unknown

От подобна наглост Джорджи не знаеше дали да се смее, или да плаче.

Ланс подръпна четинестата си брада.

— Осъзнавам, че е трудно да се разбере, но без теб никога нямаше да узная на какво е способно сърцето. – Понечи да протегне ръка към нея, ала нещо в очите й навярно го накара да размисли. – Джорджи, ти ми вдъхна смелостта да обичам Джейд с любов, която тя заслужава. С която аз заслужавам да обичам.

Завладя я някакво странно любопитство.

— Сериозно ли говориш?

— Вече ти казах колко съжалявам, задето те нараних. Никога не съм искал да ти причиня толкова голяма болка.

Тя неведнъж бе виждала същото умилително изражение на лицето му, когато гледаше новините, четеше особено трогателна книга или посещаваше приют за бездомни животни. Ланс винаги е бил сантиментален. Веднъж дори го бе видяла как се просълзи на някаква реклама на бира.

— Не можеш да си представиш колко смелост ми бе необходима да те напусна – продължи той. – Но моите чувства към Джейд… чувствата на Джейд към мен… бяха по-силни от нас двамата.

— „По-силни от нас двамата” ли каза?

— Не зная как да го обясня. Ти ми показа пътя към любовта и аз съм ти задължен за всичко. Явно няма да ми кажеш как си се озовала в тази невъзможна ситуация с Брам. Това е твоят избор. Но независимо от всичко аз искам да ти помогна. Позволи ми да го направя за теб. Моля те, Джорджи. Позволи ми да ти помогна да се измъкнеш от тази каша.

— Но аз не желая да се измъквам. – Още една гръмотевица, този път по-близо, разтресе прозорците.

— Двамата с Джейд го обсъдихме. Тя има къща в Ланай*. Мястото е напълно уединено. Напусни го, Джорджи. Замини за там за няколко седмици, ще си починеш и след това… – Вдигна ръка, макар че Джорджи не бе казала нито дума. – Ще ме изслушаш ли? Зная, че отначало ще ти се стори странно, но обещай да ме изслушаш.

[* Един от Хавайските острови. – Б.пр.]

Тя се втренчи в него.

— За нищо на света не бих пропуснала нито дума от това интересно предложение.

— Мисля, че двамата с Джейд открихме начин да превърнем случилото се между трима ни в нещо хубаво. Нещо наистина изключително, което ще помогне да се възстанови репутацията ти.

— Не знаех, че репутацията ми се нуждае от възстановяване.

— Нека да го кажем по друг начин – това ще накара хората да забравят, че някога си била омъжена за Брам Шепърд. – Ланс отново подръпна гривната. – Ти, Джейд и аз… имаме шанс да направим нещо добро. Нещо, което ще… послужи за пример на целия свят. Обещай ми, че няма да бързаш да откажеш, докато не си помислиш сериозно. Това е всичко, за което те моля.

— Напрежението от тази неизвестност направо ме убива.

— Ние – Джейд и аз – искаме да дойдеш с нас, когато се върнем в Тайланд.

Този път гръмотевицата разтърси цялата къща.

— Да дойда с вас?

— Съзнавам, че звучи налудничаво. Отначало и аз така си помислих. Но колкото повече го обсъждахме, толкова по-ясно осъзнавахме, че ни е дадена златна възможност. Имаме невероятния шанс да покажем на света по най-убедителния начин как хора, за които се предполага, че са врагове, могат да живеят в мир и хармония.

Джорджи не знаеше дали да повърне, или да изпие една кока-кола.

Дъждът забарабани по прозорците.

— Пресата направо ще лудне – не се отказваше Ланс. – Ти ще изглеждаш като светица – всички ще забравят за безумния ти брак. Каузите, на които сме се посветили двамата с Джейд – благородни каузи – ще привлекат повече внимание. Но най-хубавото е, че хората от цял свят ще преосмислят личните си вражди и религиозни борби. Може би няма да успеем да променим света, но ще е едно добро начало.

— Нямам думи.

Вратите се отвориха и гостите от верандата се изсипаха в стаята. Очевидно Брам и Мег не бяха съобщили новината за появата на Ланс, защото всички, един по един спряха да говорят и се вторачиха втрещено в тях. Най-накрая Рори наруши мълчанието.

— Вие, приятели, наистина умеете да устройвате невероятни купони.

— Напълно се присъединявам. – Лора не можеше да откъсне очи от Ланс, който щом видя Пол, тутакси разцъфна в усмивка.

— Пол, радвам се да те видя отново. – Прекоси стаята с протегната ръка. – Липсваше ми.

— Ланс.

Джорджи остана потресена, че Пол само стисна хладно ръката на бившия си зет, вместо да падне на колене и да умолява Ланс да се върне при нея. Но сигурно вече го бе направил.

От кухнята се появи Чаз с пламнали страни, с поднос с чаши и чиния с домашно направени шоколадови трюфели. Арън я следваше по петите с чайника. Чаз не можеше да откъсне очи от Ланс и едва не се спъна в килима, преди да остави подноса.