Миро_Д: Unknown

СЮЗЪН

ЕЛИЗАБЕТ

ФИЛИПС

В ИМЕТО

НА ЛЮБОВТА

Джорджи Йорк, звезда от някогашен любим на цяла Америка тв сериал, е зарязана най-безцеремонно от съпруга си – прочут киноартист, заради красива актриса, която със своята показна благотворителна дейност като нищо може да грабне Нобелова награда за мир. Вследствие на това филмовата кариера на Джорджи върви стремглаво надолу, а образът й на дръзка и романтична героиня позагубва доста от блясъка си. И като капак на всичко, глутница освирепели папараци я преследват неотлъчно и допълнително вгорчават живота й.

Но какво трябва да направи актриса, на която късметът й е изневерил? Определено не и да замине за Лас Вегас, където след една разюздана нощ, се събужда омъжена за Брам Шепърд – някогашният й презрян партньор от успешния сериал.

Брамуел Шепърд – лошото момче на Холивуд – с ангелски сини очи и коварно черно сърце, никога не се е интересувал от друг, освен от себе си. При все това той се съгласява да се превъплъти в ролята на влюбен съпруг заради половин милион долара, които Джорджи му предлага, за да спаси имиджа си.

Двамата врагове, ненавиждали се досега, са принудени да играят без сценарий в един град, където светлините на рампата светят най-ярко и където и най-силните емоции могат да бъдат успешно скрити зад смайващи маски.

Романтична история,

изкусно поднесена със закачлив хумор

и ненатрапчива мъдрост.

Никой не може да разказва истории както Сюзън Елизабет Филипс. Нейното уникално умение да съчетава колоритни герои с неповторим хумор ги прави единствени по рода си.“

Романтик Таймс

„Любовните истории на Сюзън Елизабет Филипс на мига завладяват сърцето на читателя и остават незабравими завинаги.“

Оукланд Прес

В памет на Кейт Флеминг и Анна Фийлдс

Думите не достигат, за да се запълни тишината, останала след вас. Скърбим за загубата ви, липсвате ни повече, отколкото някога ще съумеем да го опишем.

1

Чакалите се нахвърлиха върху Джорджи веднага щом се появи на улицата, залята от яркото априлско слънце.

Когато се скри в малкия парфюмериен магазин на булевард „Бевърли”, те бяха само трима, но сега бяха петнайсет-двайсет – може би повече – хищна, виеща глутница папараци, бродещи из Ел Ей с извадени фотоапарати и камери, настървени да оглозгат до кости плътта й.

Светкавиците на фотоапаратите я заслепиха. Беше се зарекла, че ще издържи на всичко, с което я засипваха. Нима не бе правила точно това през последната година? Започнаха да й подвикват грубиянските си въпроси – твърде много въпроси, задавани прекалено високо, прекалено бързо, думите се сливаха като канонада, докато загубеха смисъл. Един от чакалите тикна нещо в ръцете й – таблоид – и изкрещя в ухото й:

— Току-що се появи по щандовете и павилионите, Джорджи. Как ще го коментираш?

Джорджи машинално сведе очи. На челната страница на „Флаш” се мъдреше ехографска снимка на бебето в корема на майката. Бебето на Ланс и Джейд. Бебето, което би трябвало да е нейно.

Кръвта се отдръпна от лицето й. Проблеснаха светкавици, защракаха фотоапарати и дланта на Джорджи се стрелна към устата й. Толкова много месеци не се бе огънала, но сега загуби самообладание и очите й се наляха със сълзи.

Обективите уловиха всичко – притиснатата към устата длан, сълзите в очите. Накрая се бе предала, хвърляйки на чакалите това, което дебнеха да докопат през последната година – снимки на злочестата трийсет и една годишна Джорджи Йорк сред отломките на разбития й живот.

Изпусна таблоида и се обърна, за да побегне, но глутницата я бе приклещила отвсякъде. Опита се да отстъпи назад, но те бяха навред – зад нея, пред нея, обкръжили я от всички страни със святкащи фотоапарати и безмилостни крясъци. Смрадта им удари ноздрите й – пот, цигарен дим, евтин одеколон, разяждащ като киселина. Някой я настъпи. Нечий лакът се заби в ребрата й. Продължаваха да настъпват, изпиваха въздуха й, задушаваха я…