Миро_Д: Unknown

Накрая процесията се озова на „Пасифик Коуст Хайуей”*, насочи се на север и умът му тутакси прищрака – Брам знаеше накъде се бе отправила Джорджи. Потри с палец горната част на волана.

[* Калифорнийски щатски път 1, известен още като Магистрала към рая или Американския път на мечтите. – Б.пр.]

Иди после разправяй, че животът не е бъкан от интересни съвпадения…

Джорджи съжаляваше, че не може да съдере кожата си и да я хвърли на чакалите. Вече не искаше да бъде Джорджи Йорк. Искаше да бъде личност с достойнство и самоуважение.

Скрита зад тъмните стъкла на тойотата приус, тя изтри нос с опакото на ръката си. Някога разсмиваше целия свят. Сега, въпреки всичките й усилия, можеше с пълен успех да позира за плакат на унизена жена с разбито сърце. Единственото, което я крепеше по време на позорния крах на брака й и оскърбителния развод, беше съзнанието, че обективите на папараците никога, нито веднъж не я уловиха със сведена глава и сгърчено от болка лице. Даже в най-кошмарния ден от живота й деня, в който съпругът й я изостави заради Джейд Джентри – Джорджи съумя да изобрази една от насмешливите гримаси на екранната си героиня Скутър Браун и да позира с гордо вирната брадичка пред преследващите я чакали. Но днес дори и тези последни останки от гордостта й бяха отнети. И Брам Шепърд беше свидетел на падението й.

Стомахът я присви. За последен път бе видяла Брам на един купон преди две години. Той беше заобиколен от жени, което съвсем не бе изненадващо. Тя си бе тръгнала веднага.

Наблизо изсвири клаксон. Нямаше сили да се върне в празната си къща, нито да понесе съжалението на околните, затова се отправи към Малибу, към къщата на стария си приятел Тревър Елиот. При все че пътуваше вече почти час, сърцето й продължаваше лудо да бие. Едно по едно тя бе изгубила две от най-важните неща в живота си – съпруга и гордостта. Всъщност три, ако прибави и залязващата си кариера. А сега и това. Джейд Джентри носеше бебето, за което Джорджи копнееше.

— Да не си откачила? – посрещна я Тревър на вратата. Сграбчи я за китката и я дръпна в хладното антре. Сетне подаде глава навън, но Г-образното преддверие я скриваше отлично от папараците, които навярно скоро щяха да се покажат иззад завоя на „Пасифик Коуст Хайуей”.

— Безопасно е – рече тя, осъзнаваща иронията на думите си, тъй като нищо напоследък не беше такова.

Тревър потри с ръка обръснатото си теме.

— Във вечерното издание на „И! Нюз”* ще ни обявят за женени, а теб за бременна.

[* Предаване за последните клюки и новини за знаменитости. – Б.пр.]

Де да беше така, помисли си младата жена, докато вървеше след приятеля си към вътрешността на къщата.

Беше се запознала с Тревър преди четиринайсет години на снимачната площадка на сериала „Скип и Скутър”. Тогава той играеше Хари, глуповатия приятел на Скип. Но отдавна бе оставил зад гърба си второстепенните роли в безбройните комедийни сериали, за да се превърне в звезда на плоските ситкоми, чиято публика нямаше повече от осемнайсет години. За миналата Коледа Джорджи му беше подарила тениска с надпис „ДОТУК С ПРЪДЛИВИТЕ ШЕГИ”.

Независимо че беше едва метър и седемдесет и три, Тревър можеше да се похвали с пропорционално телосложение и приятно лице, с леко глуповато изражение, което го правеше незаменим за ролите на симпатичен неудачник, винаги успяващ да изплува над водата.

— Не биваше да нахлувам без покана в дома ти – смънка Джорджи, без да изпитва ни най-малки угризения, задето му се бе натресла.

Той спря звука на телевизора, по който вървеше бейзболен мач, и я огледа намръщено. Тя знаеше, че е отслабнала драстично и стройното й тяло на танцьорка сега приличаше на скелет. Но не анорексията, а разбитото й сърце караше стомаха й да се бунтува срещу всякаква храна.

— Защо не отговори на последните ми две обаждания? – поиска да узнае той.

Джорджи понечи да свали слънчевите си очила, но размисли. Никой не би искал да види сълзите на клоуна, дори това да беше най-добрият му приятел.

— Хей, признавам, че съм твърде погълната от себе си, за да ме е грижа за някой друг.

— Това не е вярно. – Гласът му прозвуча топло, изпълнен със съчувствие. – Като те гледам, имаш нужда от едно питие.

— На този свят няма достатъчно алкохол… но да, имам нужда да пийна нещо.

— Не чувам шум от хеликоптери. Иди да седнеш на терасата. Ще направя по една маргарита.