Миро_Д - Unknown

На Джорджи й прилоша при мисълта, че един напълно безскрупулен човек като него бе подслушал разговора им с Тревър. Не можеше да избяга, не още, но краката й се подкосиха.

— Защо си тук? – попита изнемощяло и се отпусна на един от пластмасовите столове.

— Тъкмо се канех да ти кажа – намеси се Трев. – Брам понякога обитава другата ми къща малко по-надолу край брега, която се опитвам да продам. Тъй като е безработен, няма какво друго да прави, освен да се мотае наоколо и да ми досажда.

— Не съм съвсем безработен – възрази Брам и скръсти полепналите си с песъчинки глезени. Дори сводовете на ходилата му бяха елегантно извити като острие на ятаган. – Миналата седмица получих предложение да се излагам в едно ново реалити телевизионно шоу. Ако не бях здравата отцепен, когато ми звъннаха, навярно щях да приема. Но всяко зло за добро. – Размаха фините си пръсти. – Твърде много работа.

— Разбира се – промърмори Трев.

Джорджи оглеждаше трескаво пясъчната ивица, търсейки фотографи. Всъщност това беше частен плаж, но папараците щяха да дадат мило и драго, за да я щракнат отново с Брам. Скип и Скутър отново заедно след цялото това време. Стомахът й се преобърна при мисълта, че човек с незавидната репутация на Брамуел Шепърд може да стане част от публичния й кошмар.

Той се облегна назад и отново затвори очи. Приличаше на скучаещ аристократ, решил да се попече на слънце – измамен образ, тъй като той беше хулиган, изхвърлен от училище и отраснал в работническия квартал „Саут Сайд” в Чикаго, с баща пропаднал пияница и безделник.

— Надявам се, че си скрил бръсначите си, Трев. Говори се, че нашата Скутър мечтае да сложи край на живота си, откакто съдбата й нанесе толкова жесток удар. Лично аз смятам, че тя би трябвало да празнува, задето най-сетне се е отървала от онзи кретен, за когото се омъжи. Джейд Джентри сигурно си е загубила ума, за да си позволи да се увлече по господин Американска мечта. Я ми кажи истината, Скут. Ланс Маркс не може да го вдигне, нали?

— Виждам, че ти все още си съвършеният джентълмен. Колко успокояващо.

Младата жена чувстваше, че трябва час по-скоро да се махне от тук, но без да изглежда като страхливо бягство. Надигна се преднамерено бавно от стола и потърси с очи сандалите. Твърде късно осъзна, че не помни къде ги е оставила.

Брам отвори очи и я дари с ленивата си насмешлива усмивка, разтопила сърцата на много жени, разумни във всяко друго отношение.

— Четох, че щастливата двойка отново се е отправила към чужди брегове, за да се заеме с добре рекламираната си благотворителност.

Ланс и Джейд бяха съчетали медения си месец с хуманитарна мисия в Тайланд. Джорджи никога нямаше да забрави изявлението им за пресата: „Ние искаме да се възползваме от нашата известност, за да привлечем вниманието на обществото към любимата кауза на Джейд – експлоатацията на деца в секс индустрията”.

Джорджи никога не бе имала любима благотворителна кауза. През годините само бе подписвала щедри чекове.

Озърна се трескаво за сандалите.

Брам посочи с тънкия си показалец под шезлонга, на който тя седеше преди малко.

— Кампанията им да се затегнат законите срещу туристите педофили е умиляваща. А докато те обсаждат Конгреса, аз подочух, че ти опустошаваш магазините „Фред Сегал”.

Това бе последната капка, преляла чашата на търпението й.

— Наистина те ненавиждам! – избухна Джорджи.

— Невъзможно. Скутър не е способна да ненавижда своя възлюбен Скип. Особено след като той е прекарал осем години от живота си да я измъква от всякакви идиотски ситуации.

Тя грабна сандалите и припряно ги нахлузи.

— Престани, Брам – обади се Трев предупредително.

Но Брам явно не бе приключил с нея.

— Помниш ли, когато падна в езерото, облечена с коженото палто на мама Скофийлд? Ами онзи път, когато на коледното й парти пусна мишката от капана?

Ако не обръщаше внимание на заяждането му, той щеше да спре.

Но Брам винаги бе обичал бавното мъчение.

— Дори на сватбения ни ден успя да се забъркаш в неприятности. Добре че така и не довършихме сериала. Чух, че по сценарий е трябвало да ти направя бебе по време на медения ни месец. Ако продуцентите не бяха дръпнали шалтера, щях да съм баща на един мъничък Скип.

— Не беше мъничък Скип! – взриви се Джорджи. – Бяха близнаци! Двамата с теб трябваше да имаме близнаци – момиче и момче. Очевидно си бил прекалено дрогиран, за да си спомниш тази малка подробност.