Миро_Д: Unknown

— Мислиш ли, че не го зная? – Той потърка с ръка обръснатото си теме. – Джорджи, животът ти се е превърнал в истински цирк и независимо колко те обичам, не искам да бъда изтъпанчен по средата на арената.

— Тъкмо това е най-хубавото на моя план. Ако двамата с теб сме заедно, циркът ще спре. – Той се отпусна отново на стола, а тя отиде и коленичи пред него. – Трев, само си помисли. Двамата винаги сме се разбирали чудесно. И ще можем да живеем свободно, както желаем – без никой да се меси в живота на другия. Представи си само каква свобода ще имаш – и двамата ще имаме. – Тя притисна буза към коляното му само за миг, сетне приседна на пети. – С теб не сме такава странна двойка, каквато бяхме аз и Ланс. Тревър и Джорджи ще имат скучен брак и след първите няколко месеца пресата ще ни остави на мира. Няма да ни се налага да живеем под постоянно наблюдение. А ти няма да си принуден да излизаш с всички онези жени и да се преструваш, че се интересуваш от тях. Можеш да се срещаш с когото искаш. Нашият брак ще бъде идеално прикритие за теб. – А за нея – възможност да се избави от всеобщото съжаление. Щеше да си възвърне достойнството и в същото време това щеше да е нещо като застраховка, която да я предпази отново да се хвърли в емоционалната пропаст заради някой мъж. – Помисли си, Трев. Моля те. – Трябваше да го остави да свикне с идеята, преди да спомене за деца. – Помисли си колко освобождаващо ще бъде и за двама ни.

— Няма да се оженя за теб.

— Нито пък аз – разнесе се над терасата ужасяващо познат глас. – По-скоро ще спра да пия.

Джорджи скочи на крака и с изумление видя Брамуел Шепърд да се изкачва бавно по стъпалата откъм плажа. Спря се на най-горното. Устните му потрепваха в преднамерена насмешка.

Младата жена пое дълбоко дъх.

— Не искам да ви прекъсвам – подхвърли той и се облегна на перилото. – Това е най-интересният разговор, който съм подслушвал, откакто станах неволен свидетел как Скутър и приятелките й обсъждаха срамното си окосмяване. Трев, защо не си ми казвал, че си обратен? От днес нататък за нищо на света няма да се появя на публично място в твоята компания.

За разлика от Джорджи, Тревър се зарадва на прекъсването и размаха чашата си с маргарита към огряната от слънчевите лъчи глава на Брам.

— Та нали ти ме запозна с последното ми гадже!

— Сигурно не съм бил на себе си. – Бившият й партньор от сериала се втренчи изпитателно в Джорджи. – Като заговорихме за това… ти май не си на себе си. Изглеждаш ужасно.

Трябваше веднага да се махне от тук. Джорджи погледна към вратата, водеща към къщата, но жалките искри на собственото й достойнство все още тлееха в пепелта на самоуважението й. За нищо на света нямаше да позволи на негодника да я види как бяга, подвила безславно опашка.

— Какво търсиш тук? – попита тя рязко. – Не си се отбил случайно.

Той кимна към каната.

— Само не ми казвайте, че двамата се наливате с този боклук.

— Сигурен съм, че помниш къде държа твърдия алкохол.

Трев я изгледа загрижено.

— По-късно.

Брам разположи високото си стройно тяло в шезлонга срещу този на Джорджи. Песъчинките върху прасците му искряха като миниатюрни диаманти. Вятърът бе разрошил вълнистата му златисто-бронзова коса. Стомахът й се присви. Красив паднал ангел.

Образът беше заимстван от едно есе на добре познат телевизионен критик наскоро след скандала, сложил край на един от най-успешните телевизионни сериали. Тя и до днес помнеше няколко изречения:

„Всички с лекота можем да си представим Брам Шепърд на небесата. Лицето му е толкова съвършено, че останалите ангели не могат да се заставят да го прогонят, въпреки че е изпил осветеното вино до капка, съблазнил е хубавките ангели девици и е откраднал арфата в замяна на тази, която е проиграл на партия небесен покер. Наблюдаваме го как излага на опасност цялото ято, когато лети прекалено близо до слънцето, после се гмурка безразсъдно сред облаците надолу към морето. Но целият ангелски сонм е омагьосан от ширналото се в очите му лавандулово поле, от слънчевите лъчи, танцуващи в косите му, затова му прощават всички простъпки и прегрешения… докато последният му опасен плонж не повлече всички тях в калното тресавище.”

Брам отпусна глава на облегалката на шезлонга. Все още безупречният му профил се открои ясно на фона на небето. На трийсет и три, меките черти на безгрижната му, вечно търсеща наслади младост се бяха втвърдили, придавайки на ленивата му блестяща красота още по-разрушителна сила. Бронзовите нишки в косата му се преливаха със светлорусите кичури, цинизмът бе помрачил ангелския блясък на лавандуловите очи, язвителна усмивка повдигаше ъгълчетата на идеално симетричната уста.