Миро_Д - Unknown

Изведнъж Джорджи си припомни нещо, за което би трябвало да се сети по-рано.

— Съжалявам за загубата на бебето. Наистина съжалявам.

Той се спря пред камината, така че лозата, виеща се над полицата, изглеждаше сякаш пораснала от главата му.

— Загубата беше тежка, но плодът беше още съвсем малък, а и Джейд забременя толкова лесно, че няма да си позволим да униваме. За всичко си има причина.

Джорджи не вярваше в това. Смяташе, че понякога лошите неща се случват, защото животът е жесток.

— Все пак съжалявам.

Съдейки по свиването на раменете му, младата жена заподозря, че Ланс тайно изпитва облекчение. Чу се далечен тътен на приближаваща се буря и тя се запита как изобщо някога е могла да обича този ограничен мъж с дребна душа и повърхностни емоции. Беше проляла толкова сълзи за него, толкова се бе молила той да се върне при нея, но нито веднъж не бе дала воля на гнева си. Крайно време беше да го стори.

Направи крачка към него.

— Никога няма да ти простя лъжата, която разпространи пред света, че не искам да имам деца. Как можа да си такъв страхливец?

Той се сепна от неочакваната й атака и нервно започна да си играе с гривната на китката.

— Това… беше престараване на моя пиар.

— Това беше лъжа. – Гневът й избухна ведно с проблясването на светкавицата. – Ти си лъжец и измамник. Имаше стотици възможности да го опровергаеш, но никога не го направи.

— Защо си толкова враждебна? Какво трябваше да кажа според теб?

— Истината – изстреля Джорджи и още повече скъси разстоянието помежду им. – Но в такъв случай щеше да изглеждаш още по-голям негодник в очите на хората, а ти не би могъл да го понесеш.

Ланс толкова се сащиса, че започна да заеква:

— Ти ли… ти ли ще ми говориш за негодници? Как можа да се омъжиш за онзи задник?

— Лесно. Той е страстен любовник и ме обожава. – Истина и лъжа ръка за ръка.

— Но ти винаги си го мразила. Не разбирам как е могло това да се случи.

— Понякога има само една крачка от омразата до великата страст.

— За това ли е всичко? Секс?

— Определено. Или поне отчасти, но тази част е голяма. И като казвам голяма, имам предвид наистина много голяма.

Това беше удар под кръста. Фактът, че Ланс не беше много надарен от природата, никога не я бе притеснявал, но тормозеше него и тя би трябвало да се засрами от злорадството си. Обаче не изпитваше никакъв срам.

— Брам е ненаситен. Напоследък прекарвам толкова време гола, че се чудя как още не съм забравила да се обличам.

Ланс винаги бе отказвал да признае за съществуването на проблеми в сексуалния им живот. И сега се извърна и се зае старателно да изучава мавританската резба по полицата на камината.

— Не искам да се карам с теб, Джорджи. Ние не сме врагове.

— Помисли си пак.

— Само ако бе върнала някое от обажданията ми… вината и без това достатъчно ме разяжда. Не проумявам как е успял, но съм сигурен, че някак си те е заставил да извършиш това безумие. Искам да ти помогна. Да ти помогна да се измъкнеш от тази задънена улица.

— Очарователно. Само че аз не се нуждая от помощ.

— Фактът, че си се омъжила за него… – Ланс се извърна с лице към нея. – Нима не разбираш? Не само е лошо за теб, но обезценява това, което беше помежду ни.

Джорджи беше толкова потресена, че отначало изгуби дар слово. После се засмя.

Бившият й съпруг сякаш целият се изду – истинско въплъщение на оскърбеното достойнство.

— Не е смешно. Ако той беше порядъчен човек… Нашите отношения бяха искрени и честни. Само защото бракът ни не продължи дълго, не означава, че любовта помежду ни не е била истинска. – Ланс се отдалечи от камината. – Ако си се омъжила за Брам по своя воля – което ми е много трудно да повярвам, ти си опетнила нашата връзка и си уронила собственото си достойнство.

— Добре, струва ми се, че визитата ти тук продължи твърде дълго.

Но Ланс вече бе набрал скорост и нищо не можеше да го спре.

— Той е играч. Мързелив, без никаква цел в живота. За бога, та този тип не само е алкохолик, но и наркоман! Пълен боклук!

— Махай се от тук!

— Ти няма да ми кажеш истината, нали? Все още си твърде ядосана. Тогава ми отговори честно… Ти какво щеше да направиш на мое място? Ако срещнеш любовта на живота си, докато си омъжена за друг? Ти как би постъпила?

— Отговорът е много лесен. На първо място никога не бих се омъжила за някой, който не е любовта на живота ми.

Ланс потрепери, сякаш го бе зашлевила.

— Зная, че смяташ, че стореното от мен е непростимо, но те моля да го погледнеш от друг ъгъл. Опитай се да разбереш, че между мен и Джейд никога нямаше да се случи нищо, ако ти не ми беше показала какво означава истински да обичаш някого – с цялото си сърце.