Миро_Д - Unknown

— Джорджи иска да имаме само две деца – продължи Брам, – но аз настоявам за повече. Имахме доста разгорещен спор за това.

Този мъж нямаше капка срам.

Пол остави вилицата си и за пръв път тази вечер се обърна към Брам:

— Ако Джорджи си стои в къщи по чехли, за да ражда деца едно след друго, ще е доста трудно да поддържаш настоящия си стил на живот. – Засмя се кратко – доста неубедителен опит да представи хапливия си коментар като шега.

Брам я беше предупредил, че точно това ще се случи. Но вместо да отвърне подобаващо, той се облегна на стола си и се усмихна лениво.

— Джорджи е здрава като кон. Може да я снимат до кръста. По дяволите, тя дори може да роди бебето и още на следващия ден да се върне на работа. Не си ли съгласна с мен, скъпа?

— Или може да клекна на средата на снимачната площадка и да родя направо там.

— Това се казва истински дух – смигна й Брам.

— Профсъюзите няма да го допуснат – намеси се Тревър. – Ще бъде нарушение на трудовото законодателство.

Джорджи изпъшка.

Брам бе спечелил първия рунд и баща й с мрачна физиономия заби поглед в чинията си. Трев разказа забавна история за настоящата си партньорка. Всички се разсмяха, но върху сърцето на Джорджи легна тежка сянка. Искаше й се Брам да не бе споменавал за деца. Трябваше или да се откаже от мисълта да има дете, или да намери в себе си смелостта да го роди и отгледа сама. И защо не? Ролята на бащите в живота на децата бе много преувеличена. Можеше да се обърне към банка за сперма или…

Не. В никакъв случай !

За десерт имаше лимонова торта, украсена с пресни ягоди и настърган шоколад. След като приключиха, Брам отиде да доведе Чаз от кухнята. Всички я обсипаха с комплименти, а момичето се изчерви като божур.

— Радвам се, че… че ви е харесало – смутено избъбри тя и тайно хвърли кръвнишки поглед към Джорджи.

— Превъзходен десерт – похвали я Джорджи. – Съвършен баланс между киселото и сладкото.

Чаз я изгледа подозрително.

Трев си тръгна, като се извини, че в шест часа има среща, но останалите не бързаха да се разотидат, макар че се изви вятър и във въздуха замириса на дъжд. Брам пусна джазова музика и поведе тих разговор с Рори за италианското кино. Когато Рори се извини и отиде до тоалетната, Джорджи седна до него.

— Справяш се отлично. Когато се върне, не я притискай, за да не изглеждаш отчаян.

— Аз съм отчаян. Или поне… – Втренчи се в ръката й, когато тя я вдигна, за да затъкне кичур коса зад ухото си. – Къде ти е венчалният пръстен?

Тя погледна пръста си.

— Изтървах го без да искам в канала на умивалника, докато се обличах. Чак сега ли забеляза?

— Какво си направила?

— Много по-евтино е да поръчаме друг, отколкото да плащаме за водопроводчик.

— И откога си станала толкова пестелива ? – Брам се извърна към гостите и заговори спокойно, но в тона му се усещаше напрежение. – Моля да ме извините за няколко минути. Един от моите почитатели е на смъртно легло, горкият. Обещах на съпругата му, че тази вечер ще му се обадя. – И без повече да се помайва, изчезна от сцената.

Джорджи се усмихна тъжно и разбиращо, сякаш всеки ден се случваше съпругът й да звъни на умиращи фенове.

Заваля ситен дъжд и залятата от светлините на свещите тераса доби още по-уютен вид. Джорджи се измъкна незабелязана от гостите, увлечени в тихи разговори.

Откри Брам на колене, пъхнал глава под умивалника. Между краката му имаше пластмасова кофа и тръбен ключ.

— Какво правиш?

— Опитвам се да спася пръстена ти – избуча той изпод умивалника.

— Защо?

— Защото това е венчалният ти пръстен – процеди той. – Всяка жена изпитва сантиментална привързаност към венчалния си пръстен.

— Но аз не. Още повече че си купил моя за няколкостотин долара от eBay.

Той измъкна глава и се вторачи в Джорджи.

— И кой ти каза това?

— Ти!

Той промърмори нещо неразбираемо, грабна тръбния ключ и отново навря глава под умивалника.

Изведнъж в гърдите й се промъкна неприятно усещане.

— Купил си го от eBay, нали?

— Не съвсем – долетя приглушеният му отговор.

— Тогава откъде си го купил?

— Ами… от магазин.

— Кой магазин?

Той отново подаде глава.

— И откъде да помня?

— Но това беше само преди месец!

— И какво от това? – Главата му отново изчезна.

— Ти ми каза, че пръстенът е фалшив. Фалшив е, нали?

— Зависи какво разбираш под „фалшив”. – Ключът се удари в тръбата.

— Когато камъкът не е истински.

— Ами…