Миро_Д - Unknown

Тя отиде до мивката и пусна водата. Застанала с гръб към тях, изми ръцете си.

— Той изчака, докато се нахраня, а след това каза, че ще ме заведе на някое място като онези приюти за бездомници, където има социални работници. Аз му заявих, че не ми трябват социални работници, искам единствено да ме вземат на работа в някой ресторант. Макар че вече ми бяха свалили гипса, не можех да си намеря работа, тъй като нямах постоянен адрес и нямах възможност да се мия всеки ден.

Джорджи отпусна камерата и облиза пресъхналите си устни.

— И така той ти е дал работа. Прибрал е в дома си едно непознато момиче от улицата и му е дал работа.

Чаз рязко се извърна – горда, непокорна, дръзка, извила устни в презрителна усмивка.

— А той си въобразява, че е голям умник. Можех да му прережа гърлото и да го обера. Той не осъзнава колко лоши могат да бъдат хората. Сега разбираш ли защо постоянно трябва да се грижа за него и да го пазя?

— Разбирам – промълви Джорджи. – Преди не разбирах, но вече ми е ясно.

— Сигурен съм, че щях да се справя с такова дребосъче като теб – вметна Брам.

Чаз грабна една книжна кърпа и се приближи към Джорджи, без да обръща внимание на думите му.

— Сега, след като записа всичко с камерата си, може би най-после ще ме оставиш на спокойствие.

— Може би – рече Джорджи. – А може би не.

Чаз се извъртя рязко и отново се нахвърли срещу Брам.

— Сега разбра ли колко е откачена? Видя ли?

Той пъхна ръка в джоба си.

— Какво искаш да направя?

— Само… не зная. Просто й кажи, че е шибана откачалка.

— Ти си откачалка – каза той на Джорджи. – Чаз е права.

— Зная – кимна Джорджи. – Оценявам, че вие двамата ме приехте.

И изпълнена с чувството, че е свършила нещо добро, тя ги остави сами.

16

Джорджи се заключи в банята на Брам и се потопи във ваната. И тя, и Чаз бяха използвани от мъжете – Чаз, много по-ужасно, на улицата; Джорджи – на яхта, насред езерото Мичиган, а по-късно от съпруга си, обещал да я обича завинаги. Сега и двете се опитваха да намерят своя път в живота. Младата жена се запита дали Чаз щеше да й разкаже своята тъжна и болезнена история, ако нямаше камера? Това е важно. Направи го важно за всички .

Дали камерата отразяваше реалността, или я променяше? Можеше ли да промени бъдещето? Джорджи се чудеше дали записаната на лентата история ще помогне на младото момиче веднъж завинаги да загърби миналото си и да живее пълноценен живот. Нямаше ли да е удивително? А още по-удивително щеше да бъде, ако документираната от камерата история на Чаз помогнеше на самата Джорджи да преосмисли живота си и да го види в друга светлина.

Младата жена се потопи по-дълбоко във водата и се замисли за единствената част от разказа на Чаз, която искрено я бе изумила. Ролята на Брам. За Джорджи той беше разрушител, а за Чаз – спасител. Всеки ден научаваше нови неща за него и нито едно от тях не се вписваше в образа, който тя си бе изградила за него. Брам гордо заявяваше, че не го е грижа за никого и че се интересува единствено от себе си, ала това не беше напълно вярно.

Джорджи изми косата си и я издуха със сешоара, така че блестящите прави кичури да обрамчат вече позакръгленото й лице. Постави си опушен грим и сложи на устните си едно от бледорозовите червила. Облече тъмночервен стреч панталон и сребристосиво горнище в тон със сребристите пантофки, тип „балеринки”. Завърши тоалета си със сребърни обеци с абстрактна форма.

Когато слезе долу, завари Брам да кръстосва нервно преддверието, издокаран в бели панталон и риза.

— Мислех, че ще си с джинси – отбеляза тя ехидно.

— Размислих.

Той я дари с един от чувствените си погледи, които я караха да изтръпва нервно.

— Приличаш на Робърт Редфорд във „Великият Гетсби” – заключи тя. – Но си по-мъжествен и секси. Просто констатирам факт, не е комплимент, така че не е нужно да ми благодариш.

— И не смятам. – Той продължи страстния си оглед, като погледът му се придвижи от сребристите балеринки, плъзна се нагоре по краката, задържа се за миг върху гърдите й и накрая се спря върху лицето. – Ти също си много красива. Тези големи зелени очи…

— Изпъкнали като на жаба.

Негата в погледа му тутакси се смени с раздразнение.

— Очите ти не са изпъкнали като на жаба. Смятам, че много отдавна е трябвало да се отървеш от този твой комплекс за малоценност.