Миро_Д - Unknown

— Я се спри. Никакви доставчици на цветя, бармани и сервитьори. Чаз ще поднесе специалитета си: шишчета „приготви си сам” с пилешко, телешко и миди.

— Полудя ли? Не можем да поднесем шишчета на Рори Кийн.

— Довери ми се. Не забравяй, че имам свой егоистичен интерес да склоня Рори да финансира проекта ти. Ако прецакаш цялата работа…

— Джорджи, казах ти. Ще се проведе кастинг за ролята на Хелън…

— Я ме остави на спокойствие. Имам да върша куп неща. – Най-важното беше да му помогне да убеди Рори, че той е най-подходящият кандидат за реализирането на филма. Ако Рори види колко добре се държи напоследък, в какъв човек се е превърнал, може би ще забрави някогашните му изцепки.

За разлика от Джорджи, която не можеше забрави нищо.

След като Брам се изнесе, Джорджи се зае да подрежда свещи около терасата, но по някое време не се сдържа и грабна видеокамерата. Точно днес би трябвало да остави Чаз на мира, но това, което бе започнало като прищявка, постепенно се бе превърнало в мания. Освен интереса й към личността на Чаз, тя неусетно се бе пристрастила към самия процес на снимане, към възможността да запечата на лента живота на другите хора. Джорджи никога не бе подозирала колко по-увличащо е да си зад камерата, а не пред нея.

Откри Чаз в кухнята да приготвя марината от чесън и джинджифил. Когато видя Джорджи, икономката тръсна ядно големия нож до скилидките чесън.

— Махни тази камера от тук!

— Скучно ми е, а зная, че няма да ми позволиш да ти помогна – отвърна Джорджи, докато обективът на камерата обхождаше добре организирания хаос.

— Върви да снимаш чистачките. Изглежда, това доста те забавлява.

Дали не долавям нотки на ревност? – запита се Джорджи.

— Вярно е, обичам да говоря с тях. Соледад – тя е високата хубава жена – изпраща по-голяма част от спечелените пари на майка си в Мексико, затова е принудена да живее със сестра си. Общо са шестима в едностаен апартамент. Можеш ли да си представиш?

Чаз взе ножа и започна да кълца скилидките чесън.

— Голяма работа. Поне не спи на улицата.

— Като теб ли? – настръхна Джорджи.

Чаз сведе глава.

— Не съм казвала подобно нещо.

— Ти ми разказа за инцидента, при който си счупила ръката си и са те уволнили. – Джорджи насочи камерата към лицето й. – Зная, че са ти откраднали парите. Не е трудно да се досетя за останалото.

— По улиците има много бездомни деца. Никому не прави впечатление.

— И все пак… За теб трябва да е било особено тежко. Толкова мръсотия, която няма как да изчистиш.

— Справих се. А сега се махай от тук. Говоря сериозно, Джорджи. Трябва да се съсредоточа.

Джорджи усещаше, че трябва да си тръгне, но бурните емоции, кипящи под коравата фасада на Чаз, я привличаха още от самото начало и сякаш камерата сама настояваше да ги запечата върху лентата. Реши да смени темата.

— Чувстваш се нервна, задето се налага да приготвиш вечеря за повече от един човек?

— На практика всяка вечер приготвям вечеря за повече от един човек. – Тя изсипа нарязания на ситно чесън в купата при вече изчистения джинджифил. – И за теб съм готвила, нали?

— Но го правиш с нежелание. Кълна се, Чаз, дори десертите ти нагарчат.

Чаз рязко вдигна глава.

— Не е вярно! – възмути се момичето.

— Това е просто лично наблюдение. Брам харесва готвенето ти, както и Мег. Но ти, изглежда, харесваш Мег.

Чаз стисна плътно устни. Острието на ножа зачука припряно по дъската със зеленчуците.

Джорджи пристъпи към единия край на плота.

— По-добре внимавай с емоциите. Големите готвачи знаят, че вкусната и апетитна храна не е само смесване на отделните съставки. В ястията, които приготвяш, се отразява не само твоята същност, но и твоите настроения, както и отношението ти към другите хора.

Ритмичното барабанене на ножа се забави.

— Не вярвам в това.

Джорджи си каза, че трябва да си тръгне, но не можеше, не и когато държеше камерата в ръце и чувстваше, че трябва да продължи. Заля я вълна на състрадание, примесена със странно усещане за разбиране. И тя, и Чаз бяха открили собствен начин да се справят с един свят, който не можеха да контролират.

— Тогава защо десертите ти нагарчат? – тихо попита Джорджи. – Наистина ли ненавиждаш мен… или себе си?

Чаз пусна ножа и се втренчи в обектива на камерата с широко отворените си, очертани с черен молив очи.

— Остави я на мира, Джорджи – разнесе се от прага резкият глас на Брам. – Махни се от тук с тази камера.