Миро_Д - Unknown

— Просто съм реалистка. Кръгло лице като месечина, изпъкнали очи като на жаба и голяма клоунска уста. Но започвам отново да харесвам тялото си и нямам намерение да си слагам импланти.

Младият мъж въздъхна.

— Никой не иска да си слагаш импланти, най-малко пък аз. И лицето ти не е кръгло като месечина. И кога най-после ще престанеш да криеш устата си и ще започнеш да използваш яркочервено червило, вместо да я плескаш с това безлично розово? Имах удоволствието да се запозная отблизо с тези устни и с чиста съвест мога да заявя, че са великолепни. – Плъзна длан по бедрото й. – Просто констатирам факт, не е комплимент.

Напрежението помежду им ставаше твърде взривоопасно за нея, затова Джорджи побърза да разсее нажежената атмосфера с приятелско предложение:

— Ако искаш да убедиш Рори, че си станал нов човек, смятам, че е по-добре тази вечер да се въздържаш от алкохол.

— Аз пия само студен чай.

— Да бе, повярвах ти.

Тя се запъти към кухнята, за да провери как се справя Чаз. Върху кухненския плот бяха подредени керамични купи, пълни с нарязани на едро червени чушки, смокини, манго, колелца сладък лук и дебели резени пресен ананас.

— Не забравяй да обърнеш пилешкото след четири минути – напомни Чаз на Арън, който подреждаше чаши върху един поднос. – Не повече, разбра ли?

— Разбрах още първите два пъти, когато ми го каза.

— И сложи онези клонки розмарин върху телешкото, докато се пече. – Без да обръща внимание на Джорджи, започна да мие доматите, които бе изсипала в мивката. – И залей мидите със сладък чили сос. Помни, че много бързо изсъхват, така че не ги дръж прекалено дълго на огъня.

— Не е ли по-добре сама да се занимаваш с грила, вместо постоянно да ми опяваш? – промърмори Арън под нос.

— Като че ли си нямам достатъчно друга работа.

Чаз беше в обичайното си вкиснато настроение, което беше успокояващо. Джорджи реши да не я закача и се обърна към Арън:

— Изглеждаш страхотно. Какво е станало с косата ти?

— Днес следобед го подстригах – изсумтя Чаз, а той я изгледа свирепо. – Просто му отнемаше твърде дълго време да я подсушава всяка сутрин.

Последва ново изсумтяване.

— Наистина изглежда страхотно. – Джорджи го огледа по-внимателно. Копчетата отпред на тъмнозелената му риза вече не бяха опънати до пръсване, а коремът му не преливаше над колана на панталона в цвят каки. Арън слабееше и тя подозираше кой е виновникът за това.

— Благодаря, задето помагаш на Чаз тази вечер – каза Джорджи и си открадна гъба от една купа върху плота. – Ако тя стане прекалено опасна, ти разрешавам да я неутрализираш с лютив спрей.

— По-вероятно е да го пръсне в собствените си очи – тросна се Чаз. Както винаги беше хаплива и язвителна, но Джорджи бе станала свидетел на болката й и затова сега момичето избягваше да я поглежда.

Джорджи стисна ръката на Арън.

— Напомни ми, когато свърши вечерята, да ти дам бонус за извънреден труд в опасна среда.

Мег надникна в кухнята. Беше облечена с къса резедава туника, син панталон с леопардов десен и оранжеви боти до глезените. Червената индийска точка в средата на челото й бе заменена с тясна плетена лента от юта.

— Признайте, че изглеждам фантастично! – ухили се палавницата и разпери ръце.

И наистина изглеждаше невероятно, при все че Джорджи я познаваше достатъчно добре, за да знае, че Мег не го вярва наистина. Тя можеше да носи най-предизвикателните тоалети със същата лекота като майка си, прочут бивш супермодел, ала продължаваше да се смята за грозното патенце. Но при все това Джорджи завиждаше на Мег за отношенията й с известните й родители. Независимо от сложните ситуации и недоразуменията помежду им, те се обичаха безусловно.

На вратата се позвъни и докато Джорджи стигне до преддверието, Брам вече бе поканил Тревър вътре.

— Госпожа Шепърд, предполагам.* – Подаде кошничка за подаръци, пълна със скъпи спа продукти. – Не исках да задълбочавам проблема на Брам с пиенето, затова не нося алкохол.

[* Алюзия с прочутата фраза „Доктор Ливингстън, предполагам”, с която уелският пътешественик и журналист сър Хенри Стенли се обръща към шотландския лекар мисионер и изследовател д-р Ливингстън, когато го среща в дебрите на африканските джунгли. – Б.пр.]

— Благодаря ти.

Брам отпи от чашата си със скоч.

— Нямам проблем с алкохола.

Малко след това пристигна Лора, леко задъхана, с разрошена коса и поруменели страни. Външният й вид не се вписваше в представите за влиятелен холивудски агент, но тъкмо заради това Пол я бе наел. Тя се спъна на прага и за миг загуби равновесие, но Брам навреме улови ръката й.