Миро_Д - Unknown

— Извинете, но цял ден не съм използвала тези крака, така че съм забравила как се ходи – пошегува се тя.

— Всеобщ проблем – усмихна се Брам.

— Нося страхотни новини. – Лора целуна Джорджи по бузата. – Във вторник имаш насрочена среща с Грийнбърг. – Джорджи настръхна, но Лора вече се бе извърнала към Брам. – Каква красива къща. Кой я обзаведе?

— Аз сам. Трев Елиот ми помогна.

Той поведе Лора към терасата, а Джорджи остана да зяпа смаяно след тях. Брам сам беше избрал ориенталските килими и тибетските покривки? Картините на мексиканските самобитни художници и звънчетата от остров Бали? Ами всички онези овехтели от четене книги, изпълващи лавиците на библиотеката в трапезарията?

Баща й се появи, преди да успее да смели цялата тази нова информация. Докосна бузата й с хладните си устни.

— Татко, моля те тази вечер да не се заяждаш с Брам – каза Джорджи, докато го водеше през вестибюла. – Поканили сме Рори Кийн, а Брам се нуждае от подкрепата й за своя проект. Без критични забележки и обиди. Говоря сериозно.

— Май е по-добре да дойда друг път, когато няма да е нужно да започваш с лекцията още преди да съм прекрачил прага.

— Нека тази вечер просто се забавляваме. Моля те! За мен е много важно вие двамата да се разбирате.

— Не говориш с този, с когото трябва.

Пол се отдалечи, а в съзнанието на Джорджи неочаквано изплува сцена от миналото… Майка й седи с кръстосани крака върху одеяло и се смее на баща й, който тича през тревата, понесъл Джорджи на раменете. Наистина ли се бе случило, или беше просто сън?

Когато излезе на верандата, забеляза, че Брам и баща й са застанали възможно най-далеч един от друг. Брам очароваше Лора, а баща й слушаше Трев, който разказваше за комедията, в която се снимаше понастоящем. Мег бе влязла в ролята на барман и Пол се запъти към нея. Той винаги бе харесвал Мег, което беше непонятно за Джорджи, тъй като би трябвало да презира приятелката й за лекомисления й и хаотичен начин на живот. Ала за разлика от Джорджи, Мег го разсмиваше.

Джорджи потисна изблика на неуместната ревност, когато видя Рори да приближава по задната пътека. Само Мег и Трев не се впечатлиха от неочакваното попълнение в компанията. Лора разля чашата си с вино, а баща й млъкна по средата на изречението. Брам щеше да скочи от мястото си, ако Джорджи не бе сключила пръсти около китката му, давайки му знак да не се натяга прекалено. За щастие, той схвана намека й и поздрави гостенката с по-спокоен тон:

— Дори розите бледнеят в твое присъствие.

— Съжалявам. Растенията вехнат, когато ги погледна.

— В такъв случай, позволи ми да ти налея едно питие.

Мег се впусна да ги забавлява с истории от своите неотдавнашни пътешествия и не след дълго всички се смееха, докато им описваше злополучното плаване с кану-каяк по водите на река Мангде Чу в Бутан. Арън се появи с таблите с продуктите за шишчетата и всички се скупчиха около него, за да си изберат месо по свой вкус. Рори удиви всички, когато изрита обувките си и предложи да помогне с печенето. Когато най-после се настаниха около масата с пълни чаши с вино и отрупани чинии с храна, всички, с изключение на Брам и Джорджи, се бяха отпуснали и бъбреха непринудено помежду си.

Брам събра смелост да направи първия си ход в кампанията за завоюването на симпатиите на Рори. Вдигна чашата си и устреми поглед към Джорджи, седнала в срещуположния край на масата.

— Бих искал да вдигна тост за своята забавна, умна и прекрасна съпруга. – Тонът му бе нежен и емоционален. – Жена с любящо сърце, способна да прозре истинската същност на нещата… – гласът му потрепери трогателно – и винаги готова да прости.

Баща й се намръщи. Мег смаяно зяпна, Лора въздъхна замечтано, Трев изглеждаше смутен, но изражението на Рори остана непроницаемо. Брам се усмихна на Джорджи със сърце, преливащо от любов.

Сърце, преливащо от лъжи.

Джорджи се престори, че се бори с напиращите сълзи.

— Престани, идиот такъв. Ще ме накараш да се разплача.

Всички надигнаха чашите. Лора се усмихна.

— Зная, че изразявам общото мнение, като казвам колко е прекрасно да ви видим толкова щастливи.

— И двамата се нуждаехме от време, за да пораснем – изрече Брам с най-чистосърдечния си тон. – Особено аз. Ще бъдем възпитани и ще подминем брака на Джорджи с господин Глупак. Но накрая всичко си дойде на мястото. Разбира се, все още трябва да решим някои проблеми…

Джорджи се стегна, подготвяйки се за това, което щеше да последва.