Миро_Д - Unknown

— Не. Но Мег винаги те е харесвала. Можеш да поговориш с нея.

— Вече не – отсече приятелката й. – Смятам, че си гадняр.

Ланс не понасяше да не го харесват и в очите му се мярна обида. Чудесно.

— Пиши ми на имейла – заяви Джорджи. – Имам гости и трябва да се върна при тях.

— Пет минути. Това е всичко, за което те моля.

Изведнъж я осени тревожна мисъл.

— Наоколо е пълно с фотографи. Ако са те видели да…

— Не съм толкова глупав – прекъсна я Ланс. – Пристигнах с колата на треньора си, която е със затъмнени стъкла, така че никой не може да ме види. Някой натисна бутона на домофона и отвори външните порти.

На Джорджи не й беше трудно да се досети кой. В кухнята имаше домофон, а Чаз знаеше колко неприятна ще бъде за Джорджи появата на Ланс. Младата жена пъхна палец в джоба на панталона си.

— Джейд знае ли, че си тук?

— Разбира се. Помежду ни няма тайни и тя разбира защо трябваше да дойда. Знае какво изпитвам към теб.

— И какво по-точно? – попита Брам, слизайки по стълбите. С вълнистата си тъмноруса коса с бронзов оттенък, лавандуловите очи, помъдрели с годините, облечен целият в бяло като Гетсби, приличаше на преситен, разглезен, но потенциално опасен богат наследник на винопроизводител от Нова Англия.

Ланс се приближи към Джорджи, сякаш се опитваше да я защити.

— Това е между Джорджи и мен.

— Съжалявам, старче. – Брам бавно пристъпи в преддверието. – Ти изгуби всички шансове за разговори насаме с нея, когато я смени с Джейд. Нещастно копеле такова.

Ланс застрашително направи крачка напред.

— Млъкни веднага, Шепърд! Не намесвай Джейд!

— По-кротко. – Брам опря лакът на централната колона, подпираща перилата на витата стълба. – Изпитвам единствено уважение към съпругата ти, но това не означава, че някога бих поискал да се оженя за нея. Твърде скъпа поддръжка.

— Точно ти няма защо да се тревожиш за това – процеди Ланс.

При все че Брам беше значително по-висок от бившия й съпруг, идеалното телосложение на Ланс би трябвало да му придаде по-внушителен вид, ала убийствената елегантност на Брам го правеше непобедим в мъжките единоборства. Джорджи не можеше да не се учуди как една жена като нея е успяла да се омъжи за двама толкова впечатляващи мъже.

Тя се доближи до Брам.

— Казвай каквото имаш да казваш, Ланс, а след това ме остави на спокойствие.

— Може ли… може ли за минута да излезем навън?

— Двамата с Джорджи нямаме тайни един от друг. – Гласът на Брам се снижи до зловещия шепот на Клинт Истууд, характерен за ролите му от седемдесетте години на миналия век. – Не понасям тайните. Изобщо не ги понасям.

Джорджи се запита за миг дали да не се издигне над примитивните инстинкти, като ревност и жажда за отмъщение, но реши, че не си струва.

— Той има силно развито чувство за собственост. В добрия смисъл на думата, разбира се.

Брам сложи ръка на тила й.

— И така ще си остане завинаги.

Нечестивата радост, която изпълни сърцето й, доказваше, че твърде дълго бе живяла с дявола. Все пак това беше нейна битка, а не на Брам, и колкото и да ценеше подкрепата му, трябваше да се справи сама.

— Изглежда, Ланс няма намерение да си тръгне, затова ще е най-добре да изпълня молбата му, за да приключим по-бързо с това.

— Не си длъжна да говориш с него. – Брам свали ръката си. – Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това, да изхвърля този кучи син от дома си.

— Зная, че би искал да го направиш, скъпи, и съжалявам, че ще ти разваля удоволствието, но ще ни оставиш ли за няколко минути насаме? Обещавам, че после ще ти разкажа всичко. Не съм забравила колко обичаш да се смееш на забавните истории.

Мег метна яростен поглед към Ланс и улови ръката на Брам.

— Да вървим, приятел. Ще ти налея още едно питие.

Това бе последното, от което Брам се нуждаеше, но Мег имаше добри намерения.

Брам се взря преценяващо в Джорджи и тя се досети, че той се опитва да реши колко дълго и колко страстно да я целуне. Но после мъдро предпочете да не преиграва и само леко докосна ръката й.

— Ще бъда наблизо, ако ти потрябвам.

Тя смяташе да останат в преддверието, но Ланс очевидно имаше друго намерение и я поведе към всекидневната. Заради страстта си към чисти повърхности и модерни груби правоъгълни форми бившият й съпруг навярно щеше да погледне с презрение тази прекрасна стая с кумкуатови дръвчета, тибетски покривки и красиви индийски възглавнички. И макар че домът на Брам беше просторен, целият можеше да се помести в един от ъглите на огромното имение, в което някога живееха двамата с Ланс.