Миро_Д - Unknown

— Брам?

Отново се чу изтракване.

— Не е фалшив.

— Искаш да кажеш, че е истински ?

— Точно това казах, нали?

— А защо не ми го каза от самото начало?

— Защото нашите отношения се основават на измама. – Той протегна ръка. – Подай ми кофата.

— Не мога да повярвам!

Ръката му зашари за кофата, докато главата му остана завряна под умивалника.

— Щях да бъда много по-внимателна! – Припомни си всички места, на които най-нехайно бе захвърляла пръстена, и й се искаше здравата да го изрита. – Вчера го оставих върху трамплина, когато влязох да плувам в басейна!

— Голяма глупост си направила. – Водата рукна в кофата. – Намерих го! – обяви той триумфално след минута.

Джорджи се свлече върху пуснатия капак на тоалетната чиния и зарови лице в шепи.

— Повръща ми се от този брак, основан на измама.

Брам изпълзя изпод умивалника с кофата в ръка.

— Ако се замислиш по-дълбоко, и двата ти брака са основани на измама. Това би трябвало да ти действа утешително.

Джорджи скочи на крака.

— Искам фалшив пръстен! Харесва ми да имам евтина имитация! Защо никога не правиш това, което се очаква от теб?

— Защото никога не мога да проумея какво се очаква от мен! – Той махна запушалката от отвора на канала и пусна водата, за да измие „фалшивия” пръстен на Джорджи. – Когато се върнем долу, ще дръпна Рори настрани. Погрижи се никой да не ни прекъсва. Става ли?

— Джорджи! – разнесе се отдолу гласът на Мег. – Джорджи, слез долу. Имаш гост.

Какъв гост можеше да има, след като пред вратите дежуреше охрана?

Брам сграбчи ръката й и плъзна пръстена на пръста й.

— Дано този път си по-внимателна.

Тя се втренчи в големия блестящ камък.

— Аз съм го платила, нали?

— Хубаво е всеки мъж да има богата жена.

Тя се шмугна покрай него и забърза надолу по коридора. Но по средата рязко спря.

Бившият й съпруг стоеше в подножието на стълбите.

17

Мег подръпна нервно кехлибарената си обеца.

— Казах му, че не бива да влиза.

Ланс изглеждаше зле, както само един физически здрав и добре поддържан мъж можеше да изглежда, озовал се в трудна ситуация. Очевидно си пускаше брада и дълга коса за новия екшън, в който участваше, защото лицето му бе покрито с неравна черна четина, а тъмната му коса висеше на сплъстени кичури около скулестото лице. Не можеше да се каже, че изглежда особено привлекателно, но всичко много скоро щеше да се поправи, щом гримьорите се заемат с него. Изплескана с кафе тениска обгръщаше мускулестата му гръд, над която той добросъвестно се трудеше по няколко часа на ден във фитнес залата. На китките му висяха тесни плетени гривни, подобни на лентата за глава, която носеше Мег, но доста по-оръфани. Краката му бяха обути в някакво грозно подобие на сандали, направени от брезентово платно и конопени връзки. Блестящите му бели зъби бяха истински шедьовър на съвременната стоматология, но Ланс не позволяваше никому да се докосва до леко кривия му нос. В едно от изявленията на пиарите му за пресата се казваше, че го е счупил в детска свада, но всъщност се бе спънал на предните стъпала на клуба на студентското братство в колежа. Ала твърде много се страхуваше от хирургическа намеса, за да позволи да го коригират.

— Джорджи, оставих ти десетки съобщения. Когато не ми отговори, се изплаших… Защо не ми се обади?

Пръстите й се вкопчиха в перилото.

— Защото не желаех.

Като повечето от холивудските мъже звезди, Ланс не беше много висок – метър и седемдесет и пет – но квадратната брадичка, мъжествената трапчинка, изразителните тъмни очи и стегнатата мускулеста фигура компенсираха този недостатък.

— Имах нужда да говоря с теб. Да чуя гласа ти, да се уверя, че си добре.

Повече от всичко на света Джорджи копнееше да го види как пълзи на колене пред нея. Да чуе разкаяното му признание, че е направил най-голямата грешка в живота си, че е готов на всичко, за да си я върне. Но по всичко личеше, че това няма да стане. Тя слезе едно стъпало по-надолу.

— Изглеждаш ужасно.

— Дойдох тук направо от летището. Току-що се върнахме от Филипините.

Джорджи си заповяда да се спусне по стъпалата до вестибюла.

— Летял си с частен самолет. Как е възможно полетът да е бил толкова тежък?

— Двама от хората ни се разболяха. Беше… – Погледна над рамото си към Мег, застанала като верен страж зад гърба му. Тя бе събула оранжевите си боти и голите й глезени се подаваха изпод синия панталон с леопардов десен. Приличаше на някой, потопен във вана с разтворени пастели. – Може ли да поговорим? Насаме?