Миро_Д - Unknown

[* Фразата е от упътването на японска видео игра и се смята за най-лошия превод от японски на английски в историята на видео игрите; разпространява се из интернет като пример за изопачен английски. – Б.пр.]

— Не можеш да останеш тук – изсумтя Чаз. – Трябва да си вървиш.

— Вече ти казах. Ключовете за колата ми останаха в кабинета на Джорджи.

— Вземи моята.

Брам й беше купил блестяща нова хонда одисей, но Чаз рядко излизаше от къщата и използваше колата само когато ходеше на пазар. Прекарваше по-голямата част от свободното си време в своя апартамент. Брам й позволи да го обзаведе по свой вкус. Чаз избра модерни мебели в шоколадови и светлокафяви тонове, семпла черна етажерка, ъгловат въртящ се стол за четене и две черно-бели абстрактни гравюри. Идеален ред. Нищо разхвърляно. Всичко беше чисто и спретнато. С изключение на Арън.

Той се почеса разсеяно по гърдите.

— Шофьорската ми книжка е в портфейла, който също остана в кабинета на Джорджи.

— И какво от това? Аз от години карам без шофьорска книжка. – Беше се научила да шофира на тринайсет, тъй като осъзна, че представлява по-малка опасност на пътя, отколкото пияната й мащеха.

Двамата с Арън имаха ключове за входната врата, но никой не изгаряше от нетърпение да се върне в къщата точно сега. Слава богу, малкият й апартамент над гаража и голямата спалня се намираха в двата противоположни края на двора. Нямаше да понесе да слуша как Брам и Джорджи правят секс. Чаз ненавиждаше Джорджи. Не можеше да понася, когато Брам се смееше над някоя глупост, изречена от Джорджи, мразеше да ги слуша как си говорят за филми, които самата тя никога не бе гледала. Чаз искаше да бъде най-важният човек в живота му. Което беше глупаво.

Дано Брам да не е забравил да изключи печката.

— Няма да спиш тук – предупреди тя Арън.

— Кой е казал, че ще спя тук? Ще им дам малко време, а после ще се върна в къщата, за да си прибера вещите.

Арън стана и се приближи до малката библиотека, върху която имаше телевизор, готварски книги и още няколко заглавия, които Брам й беше дал, включително тези от известната Рут Райхел, която разказваше как се е увлякла по готвенето и за всичко, свързано с храненето. Това бяха най-хубавите книги, които Чаз някога бе чела.

— Трябва да престанеш да се държиш с Джорджи като истинска кучка. – Арън взе от полицата една от книгите на Райхел и я обърна, за да прочете анотацията на задната корица. – Със същия успех можеш да си окачиш около врата табелка с надпис „Аз съм влюбена в Брам”.

— Не съм влюбена в него! – извика възмутено Чаз, скочи, грабна книгата от ръцете на Арън и я напъха обратно на мястото й върху лавицата. – Привързана съм към Брам и не ми харесва как тя се държи с него.

— Само защото, за разлика от теб, тя не му целува задника.

— Не му целувам задника! Винаги му казвам какво мисля.

— Да, но още докато го ругаеш, обикаляш около него като паленце, готвиш му специални ястия и дори му гладиш тениските. Вчера те видях как скочи от мястото си, за да забършеш няколко трохи от стола, преди той да седне на него.

— Грижа се за него, защото това ми е работата, а не защото съм влюбена.

— На мен ми се струва, че е повече от работа. Изглежда, сякаш това е целият ти живот.

— Това са пълни глупости. Аз просто… съм му задължена, това е всичко.

— За какво?

За всичко.

Чаз се извърна и отиде в малката си кухничка. Арън беше прекалено глупав, за да разбере разликата между това, да обичаш някого, и да си влюбен в него. Чаз обичаше Брам с цялото си сърце, но това не беше сексуална любов. За нея той все едно беше най-добрият брат във Вселената, за когото би направила всичко.

Затършува из хладилника за „Маунтин Дю”. Арън й бе казал, че се е пристрастил към напитката още докато бил в колежа, но тя наля една чаша само за себе си. Чаз искаше да постъпи в кулинарно училище, не в колеж. След смъртта на мащехата си бе успяла да спести достатъчно пари, за да дойде в Лос Анджелис, но се оказа, че е много по-трудно да се намери работа, отколкото очакваше, особено за момиче без диплом за средно образование. Плановете й да постъпи на работа като сервитьорка в скъп ресторант и да спечели пари за кулинарното училище много скоро рухнаха. В крайна сметка се озова в евтина мексиканска закусвалня, където чистеше и миеше чинии. Ала животът в Ел Ей беше много скъп и дори да работеше по шестнайсет часа на ден, често се налагаше да прибягва до спестяванията си, за да изкара месеца.