Миро_Д - Unknown

Джорджи се изправи на стола.

— Сега си спомням. Бяхме свършили със снимките за деня, но аз бях забравила една книга на снимачната площадка. Върнах се да я взема и видях, че са те притиснали до стената. Макар да бях забравила, че си била ти.

— Да, аз бях. Ти им се разкрещя и дори ги нападна с юмруци. И при все че беше само една тийнейджърка, притежаваше много по-голяма власт от един незначителен помощник-режисьор и те ме пуснаха. Но ти не остави нещата така и отиде при продуцентите. Мръсниците начаса бяха изгонени от снимачната площадка, а Брам беше безсилен да направи каквото и да било. – Рори наклони леко глава. – Никога няма да забравя как ме защити.

— Сигурна съм, че всеки на мое място би направил същото.

— Кой знае? Работата е в това, че аз никога не забравям приятелите си.

Джорджи си помисли за Брам.

— Предполагам, че не забравяш и враговете.

По-възрастната жена повдигна вежди.

— Така е. С изключение на случаите, когато слабата ми памет може да помогне на студиото да спечели много пари.

Джорджи се усмихна, но тутакси отново стана сериозна.

— Ако я нямаше тази стара история между двама ви с Брам, щеше ли да промениш мнението си за участието му в реализирането на „Къща на дървото”?

— Студиото не инвестира само в сценария. А в цялото начинание.

— А в този случай Брам е главното действащо лице.

— Той няма опит за подобен мащабен проект като този.

Брам беше в шоубизнеса още от юношеските си години.

Проблемът не беше липсата на опит, а характерът му и Рори не се поколеба да изрази открито мнението си.

— Той си е заслужил репутацията, Джорджи. Провали сериала „Скип и Скутър”, както и работата на целия екип.

— Зная. Но… хората се променят. Никога досега не съм го виждала толкова страстно увлечен по каквото и да било.

Рори отвърна със сдържана холивудска усмивка, означаваща, че вече е взела своето решение. С баща като Пол, на Джорджи никога не й се бе налагало да бъде настоятелна, но никой освен нея не можеше да спечели тази конкретна битка. Младата жена искаше отчаяно да изиграе Хелън, а успехът на Брам бе нейният пропуск за новото поприще в актьорската й кариера.

— Мисля, че страстта означава много, когато става дума за снимането на голям и значителен филм. Целият опит на света няма значение, ако продуцентът не е отдал цялата си душа и сърце на проекта.

Искрената страст на Брам към „Къща на дървото” я бе накарала да осъзнае колко дълго самата тя не бе изпитвала подобно неудържимо желание да направи нещо. Ролята на Хелън щеше да й върне някогашния ентусиазъм.

Рори се наведе напред и се вгледа изпитателно в лицето на гостенката си.

— Ако наистина искаш да помогнеш на Брам, убеди го да се отдръпне и да ме остави аз да се заема с проекта.

— Което означава, че той няма да бъде продуцент… нито ще изпълнява главната роля.

— Брам е добър актьор, но този филм се нуждае от велик изпълнител. Неговият талант е твърде ограничен.

Ограничен. Също както и талантът на Джорджи.

— Но достатъчно сме говорили за работа. – Рори бе изказала мнението си и съзнателно смени темата. – Чух, че дъщерята на Джак и Фльор се е върнала в Ел Ей.

Джорджи разбра, че е безполезно да настоява, и заговори за приятелките си.

— Искреното женско приятелство изисква време, каквото никога не съм имала – призна Рори с хладния си маниер. – Ала всяко нещо си има цена, а аз обичам работата си и не се оплаквам.

Може би не го правеше, ала Джорджи долови в гласа й нотки на съжаление. Лично тя не би могла да си представи живота, без подкрепата на приятелите си и малко преди да си тръгне, с изненада чу собствения си глас да кани Рори на утрешната вечеря.

Смайването й беше още по-голямо, когато Рори прие.

Брам я чакаше от другата страна на портичката.

— Е, как мина?

— Добре.

По-добре утре да му съобщи, че е поканила Рори. Ако му кажеше сега, той щеше да наеме готвач от Франция и оркестър. С нейните пари.

— Колко добре?

— Казах, че няма да те очерня, и удържах на думата си.

— Искаш да кажеш, че наистина не си го направила?

— Казах й, че вече си зрял и отговорен и си страстно увлечен по проекта.

— Със сериозна физиономия?

— Да , с напълно сериозна физиономия. Господи!

Той я притегли в обятията си и я дари с дълга чувствена целувка, защото беше темпераментен мъж, но в случая се възторгваше като доберман, на който неочаквано са подхвърлили сочно парче месо. И ей така, изневиделица, Джорджи почувства, че се разтапя. И защо не? След всичко, което бе преживяла, заслужаваше колкото се може повече необвързващо удоволствие.