Миро_Д - Unknown

— Какво искаш да кажеш с това „за разнообразие”? – обиди се Джорджи. – Винаги съм готова да помогна и да сътруднича. – Пльосна се на дивана. – Добре де, най-вече на сътрудничество с други хора, но все пак…

— Престани да шикалкавиш и да се правиш на интересна и ме чуй. – Той стисна отново топката и посочи с показалец към носа й. – Не ме очерняй пред Рори Кийн.

— Не бих го направила.

— Не би ли? Рори харесва всичко в проекта за „Къща на дървото” с изключение на…

— Теб? – Яркозелените й очи се разшириха насреща му. – Навярно защото имаш лоша репутация.

— Благодаря, че ми го напомни. – Брам остави топката върху бюрото. – Трябва да заснема този филм, Джорджи. Аз, а не някой друг. И ти трябва да я убедиш, че съм се превърнал в Съпруг на годината.

— Но не си.

— Престори се.

— Молиш ме за помощ? – Насреща отново го гледаха огромните очи на сирачето Ани. Но Джорджи винаги е била отборен играч и Брам предполагаше, че ще му помогне… след като първо го поизмъчи малко.

Тя притисна показалеца си към бузата.

— Ако поухажвам Рори заради теб, какво ще получа в замяна?

— Горещ секс и вечната ми благодарност.

Младата жена се престори, че обмисля предложението.

— Не. Не е достатъчно.

— Ще позволя на Мег да остане в къщата за гости.

— Мег вече се е настанила в къщата за гости.

— Нека го кажа по друг начин. Няма да я свалям, докато ни гостува.

— Ти и без това не я сваляш. Отнасяш се към нея като с дванайсетгодишна. – Джорджи най-после мина на въпроса. – Искам да прочета сценария, преди днес следобед да се срещна с Рори. Дай ми го.

— Вече ти обещах, че ще го видиш.

— Да, но не си обещал, че ще ми позволиш да го прочета .

— Значи си забелязала.

Тя протегна ръка.

Той се поколеба.

— Не може да се каже, че имаш добра преценка, що се отнася до сценарии. Нали се снима в „Лято в града”.

— Както и в „Красиви хора”, още един провал. Да не пропускаме и „Лесни неща”, който още не си гледал, но не ти го препоръчвам. – Размаха ръка пред лицето му. – Всичко това е в миналото. Сега пред теб седи една съвършено нова Джорджи Йорк. Предай се.

Тя вече не беше някогашната послушна марионетка, така че Брам нямаше избор. Извади запечатания сценарий от средното чекмедже – същото, което тя бе претърсила преди три седмици и бе намерила само един счупен телефон. Грабна го от ръцете му, преди той да е размислил, помаха му весело и се изнесе с бърза стъпка от кабинета.

Брам мразеше да моли когото и да било за помощ, особено Джорджи, затова се отпусна на стола и се потопи в мрачен размисъл. Но не можа да измъдри нищо умно и се извърна отново към компютъра. Колкото и да беше добър сценарият, все пак се нуждаеше от малко доизглаждане и Брам вече се бе заел да поправя някои сцени. Не можеше да си представи какво би казала Джорджи, ако разбереше, че някой, който не е завършил гимназия, бърника диалозите на Сара Картър. Или… нещо още по-лошо, колко ще се смее, когато открие, че той е променил финала на сценария.

Не, нямаше да се смее. За разлика от него, тя не притежаваше и капка жестокост. Дори можеше да си я представи как търси окуражаващи думи.

Мисълта го раздразни. Той не се нуждаеше от ничия фалшива подкрепа, особено от тази на Джорджи. Сам се бе издигнал от дъното, сам бе прецакал живота си и сега сам щеше да се измъкне от калта, в която бе затънал. Без ничия помощ.

Джорджи жадно поглъщаше думите и за два часа изчете сценария. Беше също толкова завладяващ, колкото книгата. Невероятна възможност… и не само за Брам.

„Къща на дървото” разказваше историята на Дани Граймс – мъж, несправедливо обвинен за сексуално насилие над дете. Предсрочно освободен за добро поведение, той е принуден заради смъртно болния си баща да се върне у дома и да се изправи срещу целия град и безскрупулната прокурорка, издигнала се сега до щатски сенатор, която е укрила ДНК експертизата, за да получи той осъдителна присъда. Дани се затваря в дома си и излиза само в краен случай, но доброволното му отшелничество е заплашено от подозренията му, че неговият съсед насилва сексуално малката си дъщеря. Сюжетът беше силен и вълнуващ, със сложни, многопластови и въздействащи характери.

Джорджи откри Брам да плува в басейна. Застана до ръба близо до водопада, като пристъпваше нетърпеливо от крак на крак, докато го чакаше да спре, за да си отдъхне. Той я видя, но продължи да пори водата. Тя взе мрежата за събиране на листа и го тупна леко по главата с нея.