Миро_Д - Unknown

— Джорджи, чувствам се малко неловко… – Съдейки по спокойния й поглед, ни най-малко не се чувстваше неловко. – Откакто се появиха онези ужасни снимки, постоянно си казвам да не си пъхам носа в чужди дела, но не мога да остана безучастна. Ако нещо се случи с теб, никога няма да си го простя.

Джорджи не очакваше подобно нещо и се смути. Скандалните слухове, подклаждани от таблоидите, постепенно заглъхваха, но очевидно Рори не можеше да бъде убедена лесно.

— Не се притеснявай за това. Честно. Всичко между мен и Брам е наред. По-добре ми разкажи за къщата. Изненадах се, когато разбрах, че живееш в къща под наем.

Рори отпи глътка шампанско и остави високата фина чаша върху масичката до дивана.

— Наета е от студиото. Това е нашата версия на Белия дом. Тук разполагам с личен апартамент, поддържаме отделно крило за специални гости – корпоративни вип персони, режисьори, продуценти, всякакви личности, които трябва да ухажваме. В момента в имението гостуват неколцина невероятно талантливи чуждестранни режисьори – част от проекта, който ръководя.

— Сигурна съм, че те са поласкани от поканата да отседнат тук.

— За тях се грижи специално нает персонал. Аз не съм задължена никого да забавлявам, особено ако не желая. – Рори изпъна крака и отново насочи към Джорджи цялата мощ на ледения си поглед. – Ако се почувстваш… неудобно, ако изпиташ нужда много бързо да изчезнеш, можеш да дойдеш тук по всяко време, без значение денем или нощем.

Джорджи не знаеше кое я подразни повече – фактът, че Рори смяташе Брам за насилник, който тормози съпругата си, или убеждението на домакинята й, че Джорджи толкова малко цени себе си, че позволява безропотно да издевателстват над нея.

— Онези снимки лъжат, Рори. Знам, че изглеждат така, сякаш се караме, но това е много далеч от истината. Честно. Брам никога не би ми посегнал. Да, той ме подлудява, признавам. Но да ме нарани физически – никога.

— Жените невинаги са способни да разсъждават трезво, когато става дума за мъже като Брам Шепърд – възрази Рори. – А след всичко, което преживя с Ланс…

— Трогната съм от загрижеността ти. Искрено съм трогната. Но няма нужда. – Джорджи не можеше да се сдържи да не попита: – Ти… и преди си се опитвала да се грижиш за мен. Аз съм ти благодарна, но винаги съм се чудила защо.

— Ти не помниш какво направи за мен, нали?

— Надявам се, че съм ти дала назаем великолепни диамантени обици, които си забравила да ми върнеш?

Рори я удостои с усмивката на снежната царица.

— За съжаление, нямаш късмет. – Вдигна чашата с шампанско и повъртя тънкото столче между пръстите си. – Докато работех за сериала „Скип и Скутър”, ти винаги се държеше много добре със снимачния екип.

Джорджи никога не бе проумявала логиката на звездите, превръщащи в ад живота на хората, чиито задължения бяха да представят същите тези звезди в най-добрата светлина. Освен това баща й никога нямаше да допусне тя да се държи като разглезена примадона. При все това любезното й отношение към екипа не беше достатъчно основателна причина за подобна свръхзагриженост от страна на Рори.

— Освен това обичам, когато порядъчните хора преуспяват. – Рори отпи нова глътка от шампанското.

В момента Джорджи не се чувстваше особено преуспяла.

— Ти беше най-добрият помощник-режисьор, който някога е работил за сериала. Съжалявам, че остана само един сезон.

— Беше трудно да се работи за този сериал. Твърде много тестостерон.

Джорджи си спомни как наскоро бе дразнила Брам, задето е тормозел Рори, задявайки я непрекъснато и вгорчавайки живота й. Но сега това никак не й се струваше забавно.

— Брам те е свалял, нали?

— Ежедневно. – Рори подръпна разсеяно диамантената си обица. – Ала истинският проблем бяха приятелите му.

— Те бяха такива нищожества. Банда паразити, които живееха на негова издръжка. Щастлива съм да ти съобщя, че се е отървал от тях. – Беше се отървал от всички, което изглеждаше странно за някой, свикнал винаги да е заобиколен от обичайната свита мерзавци.

— Те закачваха порноснимки на клипборда ми – рече Рори с хладен глас. – Опитваха се да разкопчаят сутиена ми, когато минавах покрай тях. Понякога ставаше и по-лошо.

— И Брам не ги е спирал?

— Не мисля, че той знаеше за най-големите им гадории. Но те бяха негови приятели и той настояваше да ги пускат на снимачната площадка. Когато се опитвах да поговоря с него за това, той ме съветваше да не се впрягам и да не обръщам внимание на по-солените им закачки. И тогава, един следобед, двама от тях ме приклещиха в един ъгъл.