Миро_Д - Unknown

Той я целуна по върха на ухото.

— Само за да сме наясно, Скут. Не си неразположена. Просто те хвана шубето, защото се опасяваш, че не можеш да ми устоиш.

— Не е вярно.

Той помаха на фотографите и я поведе надолу по улицата, продължавайки да й говори с тих глас:

— Що се отнася до ограниченията, които се опитваш да въведеш… – Прокара кокалчетата на ръката си по гърба й. – Не смятам да им обръщам внимание.

Брам обичаше да предизвиква Джорджи – словесно и в леглото. Вчера тя дяволски го смая. В представите му Джорджи и Скутър винаги са били една и съща личност, но нямаше начин Скутър да устрои такова шоу, което изнесе Джорджи. Това, което се случи в „Провокация”, доказваше, че Загубеняка не бе успял да унищожи цялата й самоувереност, нещо, което с всеки изминал ден от последните седмици ставаше все по-очевидно. Фактът, че Ланс бе заменил Джорджи за такава студена риба като Джейд, доставяше на Брам много по-голямо удоволствие, отколкото му се искаше да признае. Когато се прибраха у дома след набезите из кафенетата, той се позабавлява с идеята да я съблече веднага – нямаше да са нужни особени усилия – но Арън съсипа плановете му, като ги посрещна още на вратата.

— Обади се секретарката на Рори Кийн. Предаде поканата й за среща в дома й на по чаша вино в пет часа.

Брам мислено подскочи до тавана. Той се надяваше, че симпатията на Рори към Джорджи ще му даде възможност да се срещне лично с шефката на студиото, а не да чака да мине през ситото на екипа й. Ухили се и раздрънка ключовете за колата.

— Обади й се веднага и кажи, че ще бъдем при нея в уреченото време.

Арън побутна нагоре очилата на носа си.

— Тя не спомена нищо за теб, Брам. Поканата се отнася само за Джорджи.

Брам стисна ключовете.

— Имала е предвид двама ни.

— Съмнявам се. Тя помоли да кажа на Джорджи да не се преоблича, тъй като ще бъдат само двете – поясни припряно Арън и побърза да се оттегли.

Брам изля гнева си в порой цветисти ругатни. Рори продължаваше да го пренебрегва. Тя харесваше сценария на „Къща на дървото”, но според вицепрезидента й по бъдещите проекти, не възнамеряваше да финансира филма, докато Брам не се откаже от желанието си да бъде продуцент и водещ актьор. Но ако го стореше, това щеше да сложи край на всичките му надежди за възраждане на кариерата му. Понякога му се искаше да си купи рекламно каре във „Варайъти” и да обяви пред света, че вече не е същият див и дързък хлапак, който не притежава достатъчно сила на характера, за да не се главозамае от успеха. Или може би едно простичко съобщение… „Какво ще кажете за шибания втори шанс?”

Само ако Рори се съгласеше да се срещне лично с него. Но досега бе успял само за кратко да се доближи до нея по време на онзи нощен инцидент в задния й двор. Няколко дни след това Брам дори се бе промъкнал през портичката, свързваща двата задни двора с бутилка шампанско, за да се извини, задето бе обезпокоил съня й, но един от слугите й взе шампанското и затръшна вратата под носа му.

Сега той изгледа кръвнишки Джорджи. Благодарение на гозбите на Чаз тя бе качила няколко килограма и зелените й очи, които гледаха изпод неравния бретон, вече не изглеждаха толкова хлътнали в орбитите, а лъскавата й кестенява коса обрамчваше позакръглени бузи.

— Чакам те в кабинета след десет минути – нареди й той.

Тя отвори уста, за да го прати по дяволите, но той беше подготвен.

— Освен ако не проявяваш интерес към сценария на „Къща на дървото”…

Знаеше, че я е хванал натясно, и се отдалечи, без да се обръща.

Тя го остави да я чака десет минути повече, отколкото й бе отпуснал. Но не използва времето, за да се преоблече, а остана със същия костюм, който носеше за сутрешната кафеена обиколка с папараците: светложълто плетено горнище със скромно кръгло деколте, къса жилетка, лека като паяжина, и широк кремавозелен панталон от памучен плат, здрав като калъф за матрак. Само жена с толкова слаба фигура можеше да си позволи да носи подобен панталон. Тоалетът й скриваше много повече, отколкото разкриваше, и това я правеше дяволски секси.

Джорджи направи първия ход в тази нова игра, която бяха започнали, като наклони глава към афиша на Джейк Коранда в ролята на каубоя Калибър.

— Ето това се казва истински мъж.

— Като го видя, непременно ще му предам. – Брам сви в юмрук гумената топка за стискане, подражавайки на Хъмфри Богарт в „Бунтът на боен кораб „Кейн”. – Но за разнообразие се нуждая малко от помощта ти.